Всяка професия и занимание си има своите тънкости, но определени професии, изискват повече отговорност: учителите, лекарите и политиците.

И щастливи са тези нации, които знаят тази тайна.

Недопустимо е хладнокръвен човек да стане лекар, дори и да изучи медицината на отличен, а учителят трябва да носи любов и да разплава искрата на знанието,  политикът- трябва да не си принадлежи. Да е отдаден и посветен на страната си.

Да не се изкушава. Защото модни течения всякакви-но трябва да бъде напълно отдаден на родината, на чувстовото за дълг и да пази нравствените устои въпреки новизните.

Да изхожда от любов към страната си. Не от интерес.

Сега малко политици си дават сметка, за тези неща. Но все пак има вдъхновяващи примери. Има и примери за извличане на поука.

Барак Обама си отива. Нищо тържествено, в реда на нещата.

Но тръгва с ясното усещане, че нещо не му стигна, въпреки нобеловата награда за мир, която знае, че е бутафорна, защото мир няма.

Остава надежда, че рано или късно, всеки застава пред себе си и признава пред съвестта си.

Барак Обама си отива от поста президент на САЩ, разбирайки, че е бил поредната кукла, в отдавна написан сценарий, и сега ще обсъждат данните му и актьорската му игра. Самият той ще види. Играта на водач не е успешна, просто защото американската народопсихология няма заложен подобен смисъл. Там всичко е икономика и долари.

Друг въпрос е православният синеок Владимир Путин, който печели с ясното съзнание, че е син на народа си и се отнася към това като към мисия. Искрено. Американските политици превръщат всичко в «продакшън», пишат все нови и нови сценарии, увлечени в играта да станат най-великата сила. На всяка цена. А това е опасно.

Защото всички сме хора. И независимо каква професия упражняваме в живота си, първото от което трябва да изхождаме е именно това- да бъдем хора във всяка ситуация.

Сигурно ще прозвучи грубо, ако кажем, че има политици, които се държат като проститутки. Евтино, предизвикателно, но  ефектно- като секс за една нощ без обезателства. И има такива, които се отнасят към страната си като към светиня, като към наследство. И носят отговорност. С любов. Дори когато е трудно и страшно. Защото властта трябва да бъде почетно занимание, другото е преструвка.

Разбирайки това, Барак Обама си дава сметка, че неразгадаемият Путин, чийто лик с гордост обличат на тениски, е истински и вдъхновява- което е извън силите на най- мощната пиар машина или пропаганда.

И както често, казват руснаците «сила в правде»- рано или късно, истината става явна за всички, и трябва да бъде призната. Защото е по-силна от политиката. За това, може би Барак Обама призна- ИДИЛ е грешка на САЩ.

Ние всички, отдавна подозираме това. Но се иска и мъжество да се признае.

Барак Обама осъзна, че влизането в Ирак е една от причините за появяването на ИДИЛ. Другите причини, вече са собствена американска инициатива, или игра с огъня- и те си ги знаят.

Холивудката продукция страх, с наложена марка » ИДИЛ» става неуправляема. Тероризмът, създаден първоначално като инструмент ( както си мисли САЩ) надминава очакванията. И Барак признава това- защото разбира, че игрите на смъртта ще продължат, и вината е на САЩ.

Разбира и защо светът  подкрепя Русия ( сигурно вътрешно и той я подкрепя) защото тероризмът исзмислен от САЩ, не може да бъде спрян като видео игра. Този път е сериозно.

» Ние се отказахме да повтаряме грешките от нахълтването в Ирак през 2003 година, които способстваха за разрастване на организацията, станала известна по целият свят като *ИДИЛ (* терористична организация забранена в Русия и редица страни).

Това звучи като чистосърдечно признание-«да действително проблем има, и това е тероризма, не знаехме че ще стане така».

Българска редакция News Front.