В публикувано наскоро в най-старото американско списание «Атлантик» интервю с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, 93-годишният ветеран на американската дипломация не само коментира победата на Доналд Тръмп на президентските избори, но и лансира собствен план за разрешаване на украинската криза.
Основните му тези са, че Украйна следва да си остане извън каквито и да било военни блокове, както и да предостави широка автономия на отцепилите се от нея т.нар. Донецка и Луганска републики.
Според Кисинджър, вече е неуместно и неразумно Русия да продължи да бъде шантажирана с помощта на т.нар. «санкции», инициирани от администрацията на Барак Обама. Мотивите му да настоява за връщането на Украйна в състоянието и отпреди февруарската «революция» от 2014 са, че ако от тази страна бъдат откъснати двете контролирани от бунтовниците области тя
«със сигурност ще се превърне в постоянно враждебно настроена към Русия държава», в която ще доминират радикалните политици от нейните западни области.
На пръв поглед, желанието на Кисинджър да не допусне превръщането на Украйна в «перманентно антируска държава» изглежда странно, на фона на досегашните усилия на Вашингтон в точно обратната посока.
В тази връзка, мнозина напомнят, че през последните близо три години години (т.е. след преврата в Киев в началото на 2014) бившият държавен секретар на САЩ не призоваваше за подобна коренна промяната в американската политика спрямо Украйна.
Ето защо те смятат, че появата на «плана Кисинджър» за Украйна свидетелства най-вече за това, че стратегията и тактиката на Кремъл вече започват да дават плодове.
Както изглежда, фактът, че руската икономика удържа на гигантския натиск на Запада, е накарал мнозина във Вашингтон (а и не само там) да осъзнаят, че Русия няма да бъде пречупена от санкциите и, ако Западът действително иска да защити собствените си интереси, ще трябва да се споразумее с нея.
Тоест, не става дума за някакво внезапно прозрение на Кисинджър или на американския елит, като цяло, нито пък за това, че във Вашингтон радикално са променили отношението си към Русия.
Просто доскоро там бяха абсолютно сигурни, че — както заяви и президентът Обама — руската икономика е «разкъсана на парчета».
А също, че подпомагайки «революцията» от 2014 в Киев и стимулирайки новия режим да започне военни действия срещу разбунтувалите се източни провинции, ще могат да ерозират процеса на възстановяване на Русия и завръщането и на глобалната сцена като велика държава.
Както е известно, САЩ смятат това за «опит да се преразгледат резултатите от студената война».
И след като Вашингтон се смята за победителя в тази война, който следва да диктува условията на победените в нея, той просто не може да приеме, че «победената» Русия отново претендира за статут на велика сила.
Днес обаче вече е ясно, че три години след украинската «революция» Русия няма никакво намерение да капитулира пред Запада, въпреки, че санкциите действително се отразиха твърде болезнено върху икономиката и.
Те обаче, не успяха да я «разкъсат на парчета», както твърдеше Обама.
Вместо това, ставаме свидетели на постепенното възстановяване на руската икономика, както и, че за първи път от много години насам векторът на това възстановяване се измества от суровинния сектор към развитието на високотехнологичните отрасли.
Всичко това означава, че плановете на американските стратези да гарантират съхраняването на еднополюсния модел окончателно са се провалили и във Вашингтон очевидно започват да го разбират, затова търсят начин да реагират.
Ако Хилари Клинтън беше победила на президентските избори, тази реакция вероятно щеше да доведе до задълбочаване да конфронтацията и дори до избухването на Трета световна война или нещо много близко до това.
Победата на Тръмп обаче, стимулира онези, които смятат, че е необходимо формулирането на нова стратегия и тактика за гарантиране на глобалната доминация на САЩ. Тоест, не става дума за сериозно сближаване с Русия, нито пък, че Америка се отказва от досегашната си хегемония, а по-скоро, че се търсят други средства за съхраняването и. Именно в този контекст би следвало да разглеждаме и плана на Кисинджър.
Разбира се, този план е доста закъснял, още повече, че на практика почти изцяло се вписва в рамките на Споразуменията от Минск.
Тоест, според «плана Кисинджър» Украйна отново се връща към модела отпреди 2014 — на извънблокова държава, следваща мултивекторна външна политика.
Поне засега.
Стефан Маринов