На Запад и най-вече в САЩ, несъмнено са наясно, че новият украински елит, който те самите поставиха на власт в Киев, няма да посрещне с възторг тази промяна в западната стратегия, която се очаква с идването на новоизбрания президент Доналд Тръмп.
Това обаче не ги безпокои особено, защото очевидно смятат, че лесно могат да заменят украинския елит, ако реши да се еманципира от своите «създатели». Все пак, първоначално Западът ще се опита да реализира своя нов сценарий със старите изпълнители.
Всъщност, истинският проблем тук не са управляващите в Киев, а реакцията на бунтовниците от източните украински провинции, които едва ли са склонни да се върнат в състава на Украйна, пък макар и получавайки широка автономия.
В това отношение, много ще зависи от руската позиция и от умението на Кремъл да постигне необходимия силов баланс в Украйна, тъй като поначало стратегическите цели на Москва там драматично се разминават с тези на Вашингтон.
Освен това, не бива да забравяме, че ако по отношение на източните украински провинции все пак може да бъде постигнат някакъв компромис, това със сигурност няма как да се случи по отношение на Крим, от който Русия няма да се откаже в никакъв случай, а пък сегашните управляващи в Киев никога не биха престанали да претендират за връщането на полуострова.
В тази връзка си струва да припомня, че според друг известен американски геополитик — Збигнев Бжежински, самото наличие на «абсолютно независима от Русия Украйна» е гаранция, че последната ще бъде враждебно настроена към Москва.
Между другото, стратезите във Вашингтон смятат това за «геополитическа константа».
Ето защо е малко вероятно, че САЩ ще се откажат така лесно от усилията си да конфронтират (по възможност «завинаги») Русия и Украйна, които на практика представляват две руски държави, чиито отношения много напомнят тези между България и Македония.
В тази връзка, планът на Кисинджър за Украйна има и още един важен аспект. Бившият държавен секретар очевидно е наясно, че ако Украйна загуби и източните си провинции, ще се лиши и от основната част от своя индустриален потенциал, превръщайки се окончателно в тотално зависима от вноса на енергоносители държава.
Което пък би сложило кръст на целия украински геополитически проект на Запада.
Както впрочем и на геополитическата конструкция, която западните стратези се опитаха да създадат в постсъветското пространство.
Стефан Маринов