Може ли кризата на доверие в Европейския съюз или дори растящото му отричане да бъде решена със създаването на един „европейски народ“, който би избирал своите представители за институциите в Брюксел?
Когато беше министър на икономиката, Еманюел Макрон предложи да бъде организиран европейски референдум, а депутатката еколожка Ева Жоли предложи да бъде избрано европейско учредително събрание.
Това беше амбицията на социалистите Оскар Лафонтен от Германия и Жан-Люк Меланшон от Франция през 2006 г.
Тези проекти обаче предполагат първо да се реши следният въпрос – дали европейските народи ще приемат собственото си размиване в едно по-голямо цяло?
Съществува ли „европейска политическа общност“, призната като такава от жителите на Съюза, която ще ги накара да приемат решенията на общите институции, управлявани по принципа на мнозинството?
Резултатите от последните референдуми – „Брекзит“ в Обединеното кралство или отхвърлянето от Холандия на споразумението за асоцииране с Украйна, ни карат да мислим, че за повечето народи на Стария континент легитимните рамки на демокрацията си остават националните държави.
А забравяме, че на 19 януари 2006 г. Европейският парламент гласува една резолюция, която постановяваше да се намери начин да бъдат заобиколени френският и холандският референдум по въпроса за европейския конституционен договор…
Управлението се сблъсква пряко с народния суверенитет.
То преформулира въпроса за демокрацията, възникнал във Века на просвещението (XVIII век).
Управляващите класи, които отново свикнаха да управляват сами, смесват много симптоматично популизъм с демагогия.
Когато се обръща внимание на народните искания, това се определя като клиентелизъм на ниско ниво, а разюзданата защита на интересите на управляващата класа се представя като последен вик на модерното.
Можем разумно да стигнем до извода, че един по-тесен контрол на народа върху правителствата ще доведе до политики, съвсем различни от днешните.
Затова, както през 1789 г. (Френската революция), демокрацията въпреки своите недостатъци продължава да бъде едно напълно революционно искане във Франция и в много други европейски страни, където тя е задушена от управлението.
Да се смята, че възстановяването на приоритета на демокрацията ще доведе до нови форми на тирания и демагогия, означава образът на гражданите да се рисува като по-черен от този на управляващите и тяхното класово презрение.