Демокрацията винаги е била предмет на оживени дискусии, левицата често обвинява „буржоазния“ режим, че отрича насилието в социалните отношения чрез една игра на теоретично равенство на гражданите.
Демокрацията винаги е била предмет на оживени дискусии, левицата често обвинява „буржоазния“ режим, че отрича насилието в социалните отношения чрез една игра на теоретично равенство на гражданите.Преминаването от суверенитет на краля към суверенитет на нацията се е смятало, включително от Карл Маркс, като еволюция в крак с историята.
Разделението дясно — ляво се заражда по време на Френската революция.
Отляво на председателя на сесията са сядали тези, които оспорвали монархията.
По-късно движенията, зародени от критиката на капитализма, поемат защитата на политическите права, придобити след 1789 г., като настояват за мерки, конкретизиращи демократическата идея – образование, социални права, синдикална и работническа свобода…
Това е смисълът на републиканската борба на Жан Жорес за публичното училище, светското начало и данъка върху доходите.
А това не влиза в противоречие с разбиранията на един марксист, който се бори за установяването на друга икономическа система – социалистическата.
В началото на новото хилядолетие в Европа се събуждат не хората с леви убеждения, събужда се народът.
Затова не само социалната криза и експлозията на неравенството и на несправедливостта днес „бунтуват асфалта“ .
Това се дължи също на отстъпленията от суверенитета на народа.
