И Хилъри Клинтън, а и Доналд Тръмп считаха, че държавата трябва да финансира изключително скъпата реконструкция на транспортната инфраструктура в САЩ.
С две думи, консенсусът на Демократичискета и Републиканската партии в подкрепа на глобализацията и неолиберализма се разпадна.
С цинизма и алчността си големите американски предприятия разрушиха идеята за задължителната връзка между просперитета им и благополучието на страната.
Макар че Хилари Клинтън обеща да повери важни мисии на съпруга си, големия архитект на одесняването на Демократическата партия преди четвърт век, положението вече не е същото, както когато бяха в Белия дом.
Избирателите са по-леви и не толкова склонни на компромиси или капитулации – терминът „социализъм“ вече не ги плаши…
Освен това, по четири емблематични точки от консервативния рязък завой на „новите демократи“ през 90-те години – договорите за свободна търговия, бумa на затворниците, финансовата дерегулация, намалението на заплатите – Хилари Клинтън беше принудена да направи отстъпки под натиска на привържениците на Сандърс.
Острите нападки на Тръмп срещу мексиканската имиграция и исляма, сексизмът му, расистките му теории пораждат такова отвращение, че понякога пречат да се забележи останалото.
По отношение на социалните разходи, търговската политика, правата на хомосексуалистите, международните съюзи и военните мисии в чужбина, Тръмп отхвърли така настойчиво повелите на партията си, че трудно можем да си представим републиканските ръководители да променят скоро позициите си по всички тези въпроси.
Освен ако не искат да загубят окончателно „своите“ привърженици, които вече изразиха раздразнението си, като гласуваха на първичните избори за един неособено познат кандидат, за да удържат нападките му, включително срещу ръководители от собствения му лагер:
„Политиците ни, смята Тръмп, водеха уверено една политика на глобализация. Тя обогати финансовия елит, който прави дарения за кампаниите им. Но вследствие на това милиони американски трудещи получиха единствено немотия и тревоги.“
Любопитно е, че тези думи идват от милиардер, който прекарва времето си ту в просторен мезонет в Манхатън, ту в частния си самолет.
И все пак, става дума за едно доста добро обобщение.