Наследството на Маргарет Тачър бе отхвърлено в собствената й страна в момент, когато най-горчивите й икономически рецепти се прилагат във Франция.
Премиерът на Великобритания Тереза Мей изнесе пред членовете на партията си реч, която навярно е смутила някои от тях. Тя заклейми обществото, разядено от привилегиите на богатите, защити ролята на държавата, „която съществува, за да предостави онова, което отделните хора, общностите и пазарите не могат да осигурят“, изтъкна „правата на работниците“, възхвали данъците – „цената, която плащаме, за да живеем в едно цивилизовано общество“, произнесе хвалебствено слово за обществените услуги, по-специално за образованието и здравеопазването, и поздрави работещите в тях, изказа се за възобновяване на държавните разходи в областта на жилищното настаняване и транспорта.
Макар и на думи, този рязък програмен завой породи тревога у безутешните почитатели на Желязната лейди.
Един от тях дори се възмути и каза, че това било „антилиберална контрареволюция“.
Но нека бъде спокоен – героинята му Тачър, неотдавна получи посмъртно политическо убежище от другата страна на Ламанша, където една купчина от неолиберални мерки играе ролята на обща програма за френската десница.
В знак на почти единодушното желание да се отърват от Франсоа Оланд, но и като белег за състоянието на разпад, в което той оставя партията си, вече се известява победата на кандидатите консерватори, които обещават на избирателите да вдигнат с две-три години възрастта за пенсиониране, да въведат четири допълнителни работни часа седмично без увеличение на заплатата, да премахнат данъка върху богатството, но да увеличат данъка върху добавената стойност, който засяга скромните доходи, да понижат помощите за безработица, да премахнат от 300 000 до 500 000 работни места за държавни служители…
В страна, където наслагването на социологически проучвания измества политическите дебати, фактът, че първите три мерки предизвикват дълбоко негодувание, мина почти незабелязан.
Има обаче и нещо по-удивително. Вместо да се мобилизират срещу тази своеобразна чистка по модела на Тачър, от която се отказват дори британските консерватори, някои леви избиратели, чието мнение се отразява широко от медиите, се готвят да участват през настоящия месец в първичните избори на десницата.
С риск да дадат на кандидата победител допълнителна легитимност, когато той започне да прилага програмата си.
През 2012 г. „полезният вот“ накара противниците на неолиберализма да изберат Оланд още на първия тур, за да гарантират провала на Никола Саркози.
Знаем какъв е резултатът – основните насоки на победения президент бяха потвърдени от този, който беше избран срещу него, а Националният фронт на крайната десница стана най-голямата партия във Франция.