«Тъжни, черни — твоите очи;
светли, вечни — твоите сълзи,
скромно, бледо — милото лице —
как да стопля твоето сърце?
Спомен мил, спомен мой —
страшен сън без покой.
Спомен мил, спомен мой —
пътник във мен цял живот
Тъжни, черни — твоите очи;
грешни, смешни във своите дни.
Верна птицо, скъпа ми Греда,
как да стопля твоята душа?
Спомен мил, спомен мой —
пътник във мен цял живот.
А-а-а а-а-а.
Оу-о-а-а а-а-а.
А-а-а а-а-а.
пътник във мен цял живот
А-а-а а-а-а.
Оу-о-а-а а-а-а.
А-а-а а-а-а.
пътник във мен цял живот.».
хаха Из една естрадна песен 🙂
