Пред 1914-1934 в Хаити дебаркира американската пехота, САЩ започват въздушни бомбардировки, водещи до 19 годишна военна окупация.
Американският историк и писател Гор Видал в своята книга «Вечна война за вечен мир» посочва списък със 198 военни операции на САЩ не от 1910 година насам, а само между края на Втората световна война и атентата от 11 септември 2001.
В Хаити са осъществени четири американски интервенции. Първата е 19 годишна окупация, а от 1991 насам САЩ не могат да решат искат ли Аристид на власт или не. Или просто го свалят и качват за тренировка на войниците.
Хаити никога не се е отървала от влиянието на САЩ и е една от най-бедните страни в света.
Салвадор — десетгодишен терор, изключителна жестокост.
Същото е в Никарагуа и Гватемала. Страните са напълно съсипани до състояние на хуманитарна катастрофа. И то не през 30те години! А през 70те и 80те. Цяла Латинска Америка е залята от терора на военните хунти докарани на власт от ЦРУ (6). Това е капиталистическа диктатура, наричана още фашизъм.
Боливия — също една от най-бедните страни в света, Еквадор.
Индонезия, на врата на Сухарто и поддръжниците му тежат 2 милиона жертви плюс геноцида в Източен Тимор.
Да видим какво прави с Хаити Западна Европа:
През XVIII век испанската част е слабо населена, с малко роби и бедна, а френската процъфтява и е с доста по-голямо население. По данни от книгата «Колапсът» (изследване на американския учен Джаред Даймънд за изчезването на обществата, които са съсипали земите си) през 1785 г. робите във френската част на Испаньола са били 700 000 (85% от населението), докато в испанската те са били само 30 000 (10%).
Според Даймънд Испаньола, вече наричана от французите Сен Доменг, а от испанците Санто Доминго, става най-богатата колония в Новия свят и носи една четвърт от тогавашното богатство на Франция.
През 1795 г. Испания преотстъпва своята част от острова, но Франция й се радва твърде кратко. През 1801 г. на него избухва робски бунт, а армията, пратена да го смаже, е разгромена. Три години по-късно Франция продава на САЩ Луизиана — последната си земя в Америка, и изтегля войската си от Испаньола. Тогава робите избиват белите в западната част, като в яростта си помитат не само именията, но и всичко построено, за да осуетят възстановяването на робовладелската система.
На 1 януари 1804 г. Жан-Жак Десалин, главатар на бунта, обявява независимостта на Хаити, а през септември се провъзгласява за император Жак I. Той обявява «кампания за национално отмъщение» срещу белите заселници, конфискува земята им и десеткихиляди от тях са избити (с мачете). Клането се пренася и върху мулатите, които на свой ред вдигат бунт през 1807 г. и разкъсват тялото на императора си.
Всички тези събития са великолепно разказани, при това с голяма доза магически реализъм, от кубинския писател Алехо Карпентиер в романа му “Царството тук на земята”. И наистина, вече 200 години след бунта на робите в Хаити зрелищно извоюваната им свобода пали революционния плам на всички карибски народи.
Той обаче има катастрофален ефект за хаитянската икономика. Следват две нахлувания на хаитяни в източната част и през 1809 г. тя сама моли Испания пак да я вземе за колония, но не пробужда никакъв интерес. От това отново се възползват хаитяните, които анексират източната част за цели 22 години. Освен грабежи и варварство обаче този период донася края на робството и в испанската част.
През 1843 г. хаитяните са прогонени оттам и местните обявяват независимостта на републиката си Санто Доминго. Оттогава на острова има две държави, като изключим периодите на американски окупации.
Най-продължителната от тях е през Първата световна война и в Хаити тя трае 20 години, а в Доминиканската република — 10 г.
Политическото разделение води и до обособяването на два народа. Хаитяните са 85% черни и 15% мулати, които говорят креолски, еволюирал на местна почва от френския. Те плътно се идентифицират с Франция, на чието знаме вече пише «Свобода, равенство, братство». Затова, а и заради страха от връщане на робството хаитяните приемат конституция, която забранява на чужденци (т.е. на хора от бялата раса) да купуват имоти и да се занимават с производство. Робите си поделят земята и тя остава раздробена и до днес, което пречи на интензивното земеделие.
Между 2 и 8 октомври 1937 г. по заповед на Трухильо са изклани (с мачете) близо 20 000 хаитяни, самонастанили се близо до границата.
Дювалие, наричан Папа Док, не си дава този труд, макар да е по-образован от колегата си. Той е садист и вуду магьосник и се задоволява само да тероризира и ограбва страната, модернизацията й не го интересува.
Папа Док командва банда от тонтон-макути, което според вуду демонологията означава «господари на черните сили». Чрез тях той успява да ликвидира много повече свои сънародници от Трухильо, но умира в леглото си през 1971 г. Наследен е от сина си Жан-Клод Дювалие (Бейби Док) — също кървав диктатор, свален и прокуден през 1986 г. А Трухильо е убит от засада през нощта на 30 май 1961 г., докато пътува с колата си към дома на своя метреса.
След гражданска война и 2-годишна американска окупация.
Усилията на САЩ за отстраняването на чуждестранни правителства правят света по-опасен и по-малко справедлив.
Скоро след американския преврат в Хаити през 2004 година, когато бе отстранен президентът Жан-Бертран Аристид, имах възможността да чуя словото на адвоката му Айра Кързбен, произнесено в Маями, споделя Никалън Дейвис. Своята рече той започна със загадка:
«Защо във Вашингтон никога не е имало преврати?»
И веднага даде отговора: «Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ».
Тази встъпителна част от речта на адвоката бе посрещната с ръкопляскания от присъстващите, мнозинството от които бяха американски хаитянци, които много добре разбраха за какво говори Кързбен.
Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит от Христофор Колумб през 1492 година. Колонизиран е от испанците и го наричат Еспаньола. По-късно през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. През 1795 г. целият остров става френско владение.
Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост.
Хаити е най-богатата френска колония на запад.
Вдъхновени от френската революция, робите започват своя революция срещу метрополията през 1791 г. Тя продължава от 1791 до 1803 година начело с Ф. Тусен Лувернюр. След 12 години борба за свобода те успяват да победят. През 1804 г. е провъзгласена независимостта на страната. По този начин Хаити става първата „черна република“. Тя придобива и настоящето си индианско име на острова – Хаити. Това е единствената страна, която печели независимостта си от въстание на робите.
През 1825 г. френският крал Шарл X праща флота към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта й.
Френският аболиционест Виктор Шьохлер пише:
„Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.“
През 1844 година в източната част на острова е образувана Доминиканската република.
Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от САШ. По-късно от 1941 до 1945 г. САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на Втората световна война.
От 1957 до 1971 г. държавата е под диктатурата на Франсоа Дювалие и семейството му. През 1971 г. синът му Жан Клод Дювалие е провъзгласен за президент. На 6-ти октомври 1986 г. е свален от власт. На власт идва Националнен правителствен съюз.
През 1988 г., след безкръвен преврат, за президент се обявява ген. П. Аврил. Само две години по-късно през 1990 г. е свален от власт.
Установено е гражданско правителство на прехода с президент Ж. Б. Аристид, който с военен преврат е свален от власт през 1991 г.
През 1993 г. е осъществен мирен проект на ООН (Хаити е член на ООН от 1945 г.) за връщане на властта на законния президент Аристид, който от 1994 година отново заема позицията. От 1996 г. президент е Р. Г. Превал, който присъединява Хаити към ОАД (Организацията на Американските държави).
Днес Хаити изглежда така.
Т.е. не говорете за Острова на Свободата Куба, която е от под блокада на САЩ, а погледнете «перлата» на демокрацията — Хаити. Хаити не е под блокада. Нито е наложено ембарго.
