Главното олицетворение на ислямската власт във Франция – имамите, предизвикват интереса на властите, които им приписват голямо влияние. Следователно те трябва да бъдат следени, вкарани в рамки и дори формирани, за да се избегне всякакво залитане. Този прочит се сблъсква с реалностите в работата на мюсюлманските духовници, чийто профил се определя преди всичко от вярващите, които посещават джамията.
СЛЕД атаките във Франция на 13 ноември 2015 г. Ален Жупе от дясната партия „Републиканците“ поиска да бъдат „експулсирани чуждите имами, които възхваляват тероризма“. Няколко седмици след това, по случай годишнината от нападението над Шарли Ебдо и магазина „Хипер Кашер“, премиерът Мануел Валс отправи нападки срещу „имамите, които разпространяват омразата към другия и към Републиката“.
Медиите често функционират като резонатори на тези изявления. Половината от 831 статии по темата за имамите в периода 1995-2008 г. са посветени на „експулсирани“ лица или на такива „в процес на експулсиране“ . В останалите се говори за неподготвени (или зле подготвени) имами, зависими от чужбина или недостатъчно интегрирани. Понякога се представя фигурата на „просветения“ имам, проповядващ „ислям по френски“, но като изключение, потвърждаващо правилото.
Подобно медийно и политическо отношение насочва вниманието към извънредни, а понякога и будещи страх ситуации.
При това положение е трудно да убедиш обществеността в съвсем обикновения характер на огромното мнозинство от мъжете, които ръководят ислямските ритуали в 2500-те мюсюлмански култови места във Франция.
По данни на Министерството на вътрешните работи от 2001 г. до 2011 г. са експулсирани едва 31 имами, като при това 80% от тях са били чужденци, т.е. подлежащи на експулсиране.
Реакционните и радикализираните имами, които са съвсем малко на брой, не изчерпват картината на имамата във Франция. Да се подхожда към това съсловие въз основа на екстремистките му представители, е също толкова опростенческо, колкото да се уличават всички католически свещеници в педофилия, хомофобия и монархизъм, под претекст че някои наистина са посягали на деца, правили са хомофобски изказвания и т.н. Още повече че масата на имамите във Франция е много по-разнородна от тази на свещениците.
Сунитският ислям (най-представеният във Франция клон на мюсюлманската религия) се определя като религия с универсално проповядване – всеки умствено здрав мъж на зряла възраст може на теория да изпълнява функцията на имам.
„Имамът не е посредник между Бога и вярващите, припомня Хюсейн К., имам доброволец в джамия в рискова градска зона в Южна Франция. Тук сме, за да ръководим молитвата, да проповядваме, да преподаваме основите на исляма, да съветваме хората относно религията. И точка. Не е като със свещениците при католиците.
Във Франция вярващите или ръководителите на асоциацията посочват имама. Те избират сред присъстващите онзи, който е най-добре запознат с религия¬та, най-учения, най-мъдрия. Нямаме никаква власт, освен морална…“
В повече от половината джамии (55%) имамите са доброволци. Някои са работници, чиновници, дребни търговци. Други са висшисти, университетски преподаватели, учители, представители на свободни професии. Макар тяхното религиозно знание често да е придобито самостоятелно, гарантирано или не от светски титли като магистратура, докторат, диплома от политехниката…, те възприемат имамата като доброволно обвързване, направено „по Божията милост“ (fî sabîli l-lâh) за „добри дела“ (hasanât).
Въпреки че броят им нараства от началото на 90-те години, имамите, на които се заплаща, са малцинство. Някои са завършили престижни институции за преподаване на ислямското знание („Ал Азхар“ в Кайро, университета „Карауин“ в Мароко, университета „Емир Абделкадер“ в Константин, ислямския университет в Медина и т.н.) или по-скромни институти, подготвящи за тази служба във Франция или в чужбина.
Сред тези професионалисти има функционери, изпратени от Алжир или Турция, за да служат в молитвените зали (близо 250 във Франция), свързани с консулските служби или със сателитни асоциации: Голямата джамия в Париж, приближена до Алжир, Diyanet Işleri Türk-Islam Birliği (DITIB, Турско-ислямски съюз на вероизповеданията), свързана с Турция и т.н.
Онези, на които пряко се заплаща от асоциациите, обикновено получават заплати или месечна издръжка под 1200 евро; функционерите са доста по-добре платени – към 2000 евро на месец.
