ДОКАТО СВЕТЪТ се готвеше да съзерцава, без да подозира нищо, церемонията по откриването на Олимпийските игри и когато министър-председателят на Русия Владимир Путин се намираше далеч в Пекин, по заповед на ултралибералния и проамерикански настроен Михаил Саакашвили, използвайки този момент на международно отпускане, грузинската армия започна в утринта на 8 август, петък, брутална и изненадваща атака срещу автономната област Южна Осетия и столицата й Цхинвали…
След като бомбардира заспалия град със стотици ракети, грузинската войска прекрачи границата, като пътьом ликвидира малкия контингент от сини каски на умиротворителните сили – съставен най-вече от руски военни – и се хвърли в атака срещу Цхинвали. С ясната цел да посее терор сред населението на Осетия, да предизвика преселването му на Север и да осъществи етническо прочистване.
Изобилстват свидетелствата за крайната бруталност на грузинските войници по време на кратката окупация на града – убийства на невинни цивилни; хвърляне на ръчни гранати в мазета, препълнени с ужасени хора; систематично ликвидиране на политическите кадри на Осетия – министри, депутати, кметове; разрушаване на жилищни сгради без никакво военно предназначение и т.н. Говори се за две хиляди убити.
Руският премиер заяви, че е необходимо да се даде заповед на военната прокуратура да събере доказателства за геноцида срещу жителите на Осетия .
Съществуват доказателства за участие на американски офицери в подготовката и провеждането на изненадващата атака срещу Южна Осетия.
Европейските разузнавателните служби разполагат с данни, че американски съветници, изпратени в грузинската армия, са насочвали ракетите “Град”, които удариха изненадващо столицата на Южна Осетия.
Няма никакво съмнение, че Вашингтон е знаел какво подготвя близкият им грузински съюзник Михаил Саакашвили, но не направи нищо, за да го разубеди да не върши това злосторство.
Точно обратното, според сведенията на Генералния щаб на френската армия, американските военни са посъветвали грузинците да смажат Цхинвали със стотици ракети земя-земя, преди да хвърлят в атака пехотата и танковете.
Всичко това, което много медии се опитват да скрият, дава представа за цинизма на някои външни министерства, и най-вече това на Вашингтон и на президента Джордж Буш.
Президентът на САЩ, превръщайки агресорите в жертви, използва предвидимия извънмерен отговор на Русия, за да ускори разполагането на противоракетната система на САЩ в Полша. Нещо, което постигна с военния пакт, подписан от Кондолиза Райс на 20 август във Варшава.
Другата цел на Буш беше да мобилизира членовете на НАТО, които, впечатлени от руската контраатака, да ускорят приемането на грузинския съюзник в тази военна организация с подкрепата на най-истеричните проамерикански страни като Прибалтийските държави, Полша и Чехия.
По този въпрос обаче Вашингтон претърпя провал.
На срещата на върха в Брюксел на 19 август двадесет и шестте държави на Атлантическия пакт решиха да не ускоряват процеса на интеграция на Грузия. А някои от най-важните му членове като Франция, Германия, Италия и дори Обединеното кралство прецениха, че изолирането на Русия не е правилният отговор на сегашната криза в Кавказ. Както общественото мнение, така и много външни министерства започват да мислят, че поведението на централните правителства спрямо автономните области не може да се мери с два аршина.
Не може да се води международна война без мандат на ООН срещу Сърбия, за да се наложи със сила независимостта на сепаратисткия регион Косово и по този начин за първи път след 1945 г. да се променят границите в Европа по етнически причини; не може да се крещи истерично, че Пекин не признава автономията на Тибет в Китай и потиска тибетските жители; да се критикува яростно Боливия, когато правителството на Ево Моралес разобличава неприемливото използване на автономията от богатите области. И в същото време да се ръкопляска на Грузия, когато Тбилиси тъпче международните спогодби, атакува и избива автономните осетинци.
Поставят се под въпрос много важни понятия от международната политика.
Понятия като “автономия”, “самоопределение”, “териториална цялост” и “национален суверенитет”.
Понятия, заради които в историята са текли реки от кръв.
И с които Вашингтон не бива да си играе.
Превод от испански Венко Кънев