Да, президентът на Турция Реджеп Ердоган тези дни реши, че му е писнало (образно казано) страната му да чака 50 години, за да влезе в ЕС,и затова защо пък да не влезе в ШОС, Шанхайската организация за сътрудничество.
Да, президентът на Турция Реджеп Ердоган тези дни реши, че му е писнало (образно казано) страната му да чака 50 години, за да влезе в ЕС,и затова защо пък да не влезе в ШОС, Шанхайската организация за сътрудничество.
Аналитиците направиха извода, че това означава, че Ердоган съзира рискове за евентуален крах на ЕС, особено след Брекзит и надаващите се мощни вопли от други страни по същата тема.
Дали Ердоган греши в изводите си за перспективите за ЕС?
Меркел продължава активно да се бори за унифицирана (еднаква, уеднаквена) германска Европа в служба на САЩ. На този етап германските избиратели я подкрепят, както показват социологическите проучвания.
Не е ясно по каква причини болшинството германски избиратели предпочитат държавата им да играе ролята на пудел на САЩ.
Такива проучвания не са правени. Няма и да бъдат направени.
Разбира се, Турция може да не я устройва подчинената позиция, която й се налага от германската Европа, но Ердоган не говори за германското доминиране в ЕС, а за разпада на ЕС.
Разликата между двете неща е огромна.
Едните искат доминиране над цяла Европа и в името на това причиняват катаклизъм в цял континент, дари почти в половината свят, а турският султан, колкото и да не ни допада, съзира в бежанския абсурд предстоящ разпад на ЕС.
Тук трябва да направим извода, че, макар и това да не ни харесва, Ердоган е значително по-прозорлив от фрау Меркел.
Излиза, че свръхемоционалният турски лидер в случая е напълно прав. Работата е в това, че ключов играч в създаването на унифицирания германски ЕС е все пак САЩ.
Европа под ръководството на Берлин има смисъл само в този случай, ако тя е геополитически инструмент на САЩ.
Ако измъкнем от тази схема Вашингтон, то ЕС ще се разпадне като незалепена хартиена къщичка, лъхната от лек пролетен ветрец.
Именно затова глобалисткия европейски елит бе обхванат от истерия, когато стана ясно, че президент на САЩ вече е Доналд Тръмп.
Тръмповската концепция за изолационизъм не предполага интерес към такива скъпи играчки, като германския ЕС.
Национално ориентираните европейски елити и преди избирането на Тръмп удачно саботираха споразумението за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), което трябваше да се превърне в търговско-икономическа «конституция» на германския ЕС в служба на САЩ.
Но евробюрокрацията, опираща се на елитите на Европа и САЩ, не се предаваше.
Тук се появи нестандартният и непредсказуем Тръмп.
Той заяви, че не счита ТТИП за споразумение, отговарящо на държавните интереси на САЩ, т.е. планира да го погребе.
Тръмп, обаче, още не е встъпил в длъжност. И никой не знае какви компромиси от него ще успее да измъкне все още влиятелният американски глобалистки елит.
Затова европейският елит счита, че е рано да губят надежда.
И макар през всичките й мандати Америка да подслушваше Ангела Меркел, тя благодари на Барак Обама за съвместната им работа по време на прощалното му турне.
Той не намери по-топли слова по неин адрес, а я нарече само «чудесна моя приятелко».
Тя се засмя срамежливо и трепна нежно с …окапалите си ресници.
News Front