През 1992 г. България подкрепя наложеното от САЩ и НАТО ембарго, вследствие от което контрабандата — от петрол до оръжия — процъфтява.
Създава се възможност за образуване на нови криминални мрежи, особено активни в трафика на наркотици. По това време възникват големи криминални организации, които поемат контрола над черния пазар, кражбата на автомобили, проституцията, фалшифицирането на пари и нелегалния хазарт. Не след дълго те се превръщат в „предприятия от легалната сфера“ — например охранителни или застрахователни фирми.
От това време датират и съществуващите до днес тесни връзки между сръбски топгангстери, като тези от Земунския клан, и български криминални мрежи. Насилственото събиране на пари срещу охрана се превръща в бъдеща доходоносна търговска дейност, носеща в България милиони печалба. Средата на деветдесетте години се смята за златната ера на класическата организирана престъпност, наречена също и „периода на застраховките“ заради разцвета на двете групировки ВИС и СИК. Защото докато класическите рекетьори от време на време все пак имат проблеми с властите, по-умните от тях разбират, че има по-добър метод — застраховането. И така, гангстерите вече „застраховат“ своите стари клиенти по метода:
„Ти си застрахован при нас и вече няма нужда да плащаш рекет. Ако не искаш, ще имаш проблеми!“.
В публичното пространство изкристализират две формирования, които не след дълго започват да завземат първите страници на вестниците: ВИС–1 (Вярност, Инвестиции, Сигурност) и по-късно като конкуренция криминалната фирма СИК (София Иншурънс Къмпани). След смяната на правителството през 1997 г. мощните структури на мафията се изправят пред предизвикателството да завладяват нови терени на дейност. Тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев настоява да се отнеме правото на дейност на застрахователните дружества, тъй като повечето от тях се занимават с изнудване срещу охрана. А един от най-висшите полицаи в държавата настоява за „безпощадни мерки“ срещу охранителните фирми, тъй като те били плевелът, който ще задуши частната икономика.
Намира се и повод, тъй като всички застрахователни компании трябва да имат лиценз за упражняване на дейността си. И така са отказани лицензите на известни фирми като ВИС–1, СИК, „Планета Иншурънс“ (свързана с ВИС–2), „Зора Иншурънс“, „Корона Иншурънс“, на свързаните с „Мултигруп“ „София Иншурънс“ и „София-Лайф“, също както и на „Аполо&Болкан“ и други, оглавявани от бивши служители на разузнаването. Протестите са големи и правителството сключва споразумение със съмнителните фирми. То ще легализира „сивата им дейност“, при условие че те се откажат от криминалната си деяния.
И като допълнителен подарък от държавата: не ги закачат нито данъчните власти, нито полицейските служби, нито прокуратурата. Не след дълго започва да се оформя един нов тип престъпни мрежи, чиито членове предлагат различни услуги: банкови кредити, автомобилен и воден транспорт, митнически и данъчни услуги и охрана.
Раздържавяването, от своя страна, предлага особено апетитни възможности да се перат пари и (или) натрупаният по криминален начин капитал да се вложи в приватизирането на държавните предприятия.
„Парите не миришат“, казал някога римският император Веспасиан на своя син Тит, когато преди две хиляди години обложил с данък римските клоаки. Тази реплика илюстрира ясно едно неоспоримо качество на парите. Стойността им не зависи от начина на придобиването им.
Две години преди приемането на България в ЕС, през 2005 г., т.е. едва 15 години след промяната, бе публикувано проучване със заглавие „Организираната престъпност в източноевропейската икономика“.
Според него ръководните центрове на мафията в България продължават да се занимават със своите тъмни сделки.
„Общата стойност на приватизираните досега в България държавни предприятия възлиза на сумата от тридесет милиарда щатски долара, от които обаче само три милиарда са влезли в държавната хазна. Остатъкът е «изчезнал»“, пише политологът проф. Щефан Апелиус
На 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз — сред стопанския елит (и сред зависимите от него политици) отново започна треската за злато, защото през последните години измамите и лъжите се бяха превърнали в основа на политическата култура.
Стотици поръчкови убийства, пране на пари, обири от всякакъв вид — всичко остана без каквито и да било наказателни последствия. А вероятността тази тенденция да се запази и за в бъдеще е много голяма. Защото най-могъщите личности от подземния свят днес са едни от най-богатите хора в България. Те са собственици на хотели, на недвижими имоти, на застрахователни компании, на банки, на големи предприятия. Вече не са принудени да убиват, повечето от сделките си правят, без да използват насилие. Но все пак трябва да се има предвид, че който не може да бъде отстранен или спечелен с корупция, изнудване или политически натиск, ще бъде ликвидиран от някой наемен убиец.
И по някакъв странен начин скандалният факт, че купуването на гласове в България се е превърнало в нещо като практика
Оценката на Гражданската инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) е, че изборните измами се дължат отчасти и на факта, че на общинските избори местни бизнесмени са се опитвали да спечелят политическо влияние, като самите те са се кандидатирали за кметове и общински съветници или са вкарали в играта свои доверени лица.
„При това вниманието им, между другото, е насочено към разпределянето на онези пари, които се наливат в общините от структурните фондове на Европейския съюз».
Тук е мястото да се отбележи, че в България има общини, които могат да се нарекат „частни градове“. Тук властват само законите на парите. Свободни избори, независими общински съветници, демократачен печат — това са все непознати понятия. Тези градове са притежание на кметовете, които работят в тесен контакт с инвеститори. Бизнесмен, който не спада към кръга на властимащите, няма никакъв шанс да спечели даден проект, независимо колко добри са идеите му.
(следва 3 част)