Силна истерия тресе върховете на Държавния департамент в САЩ.
Колоритният представител на САЩ Джон Кърби не успя да предостави доказателства за ударите, които уж ВКС на Русия нанасяли по сирийския Алепо.
САЩ няма » конкретна тактическа информация» , за да потвърди обвиненията по отношение на Москва. Чиновникът дори си изтърва нервите и избухна на руски журналисти.
От психологическа гледна точка, поведението на Джон Кърби е напълно обяснимо- когато човек е принуден постоянно публично да лъже, това неминуемо се отразява и на емоционалното му състояние на личността, предизвиквайки силен стрес. Отделна тема е, че стратегията на Вашингтон за Близкия Изток, изграждана дълги години, днес се разпада, а това не може да не дразни висшите чиновници на САЩ, до такава степен, че просто да губят контрол над емоциите си. За Джон Кърби знаем, че не се отличава с особена уравновесеност, защото това е именно американецът заплашил Русия с терористични атентати, по време на едно от своите изявления, без да се усети- от серията: » О, наистина ли го казах на глас?»
Огорчението се подсилва от факта, че действащите американски политици вече не са в състояние на да променят нещо.
По време на беседа с руската преса, представителят на Държавния Департамент на САЩ Джон Кърби си изтърва нервите.
Когато един от журналистите го помоли, да представи доказателства по обвиненията, че Русия нанасяла удари по сирийският Алепо Джон Кърби призна: » Държавния Департамент разполага само със сведения, получени от » заслужаващи доверие хуманитарни организации»- ( тук най-вероятно се визират «Белите Каски»).
Но на въпроса, все пак да посочи, кои са именно тези организации «заслужаващи доверие» Кърби емоционално избухва:
» Защо не зададете тези въпроси на Вашето правителство? Питайте ги тях за военната им дейност, какво се занимавате с нас.
По-адекватен представител на Държавния Департамент, Елизабет Трюдо, побърза да се извини пред кореспондентите за поведението на Джон Кърби ( все пак човешко, кой знае може да не си е взел хапчетата).
» Провалът на близкоизточната политика на САЩ, породен от редица фактори, предизвиква сред чиновниците когнитивен дисонанс, чийто резултат стават подобни резки сривове. Може да се започне с това, че за президентските избори не успяха да вземат иракския Мосул— войската на западната коалиция, изглежда, се запъна в боевете с терористите.
Освен това, не успяха да отсранят сирийския лидер Башар Асад, който според плановете на Вашингтон, трябваще да последва съдбата на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин. По-рано американците смятаха, че контролът над региона им е вр ръцете, а сега ги дразни, че това не е така»- отбелязва политологът Леонид Крутаков.
«Безпардонната лъжа» на Вашингтон и стратегията за американско доминиране
Министерството на отбраната на Русия нарече заявленията на САЩ, че Русия нанася авиоудари по превзетата от терористи източна част на Алепо » безпардонна лъжа».
Москва обяви, че в резултат на въздушните удари има опасност да пострадат местни жители, които фактически са се оказали заложници в обсадената от терористите част на града, и именно заради това ударите от страна на Русия не се нанасят повече от 28 денонощия.
Към днешна дата изходите на блокираните части в града, са покрити от сирийските правителствени войски, които не допускат екстремисти, блокират опитите им да получат подкрепление и се опитват да спасят гражданското население.
» Стратегията за потапяне в хоас Близкия Изток, Вашингтон започва в началото на 2000 година, след като Русия, Катар, Турция и редица други държави от региона стигнаха до споразумения за създаване на ново енергетическо сътрудничество. След което започна последователна работа по лишаването на страните от суверенитета им и довеждането им в до състояние на война- така постъпиха с Ирак, Либия, Йемен. Следващата в списъка беше Сирия, но тук за нея и Башар Асад, се застъпи Русия, с което наруши всички планове на Вашингтон.
Но САЩ едва ли ще се откажат от стратегията за световно доминиране- иначе долара ще рухне като световна валута, а САЩ ще понесе огромни загуби. Просто след определено време ще бъде изработена нова стратегия за подчиняване на света и възвръшане към амбициозната идея Вашингтон да диктува световния ред.