Точно преди 75 години, на 16 ноември 1941 година, завършва Кримската отбранителна операция, когато под натиска на превъзхождащите сили на хитлеристките агресори и техните съюзници Червената армия отстъпва полуострова, а Севастопол остава последната крепост на СССР.
Според известния кримски историк, експерт по Втората световна война Сергей Ченник, Крим само изглежда като място, в което отбраната може да е упорита и продължителна.
Опитът от войната показва, че при умело военно командване, планиране, подготвени и мотивирани войски отбраната може да бъде пробита сравнително лесно. Отбраната на полуострова е била възложена на 51-а армия под командването на генерал Кузнецов, тя разполагала на пръв поглед с достатъчно внушителни сили: седем стрелкови дивизии и три кавалерийски.
Към момента на пристигането на противника в средата на септември 1941 година за отбраната на полуострова е разположен 9-ти стрелкови корпус от 51-а армия (командир генерал Дашичев, после — генерал Батов), в състава на 276, 106 и 156-а стрелкова дивизия. Първите две дивизии са били разположени на широк фронт, а 156-а е отговаряла за отбраната на Перекопск — най-главното и опасно направление.
Но ако 156-а дивизия на генерал-майор Черняев и отчасти 106-а на генерал Первушин се отнасяли към «довоенните» части», то останалите вече били военни — с артилерия и инженерни подразделения.
Още по-лоша била ситуацията с частите, появили се дори не в началото, а по време на войната: 172, 184, 320 и 321-а дивизии, формирани главно в голямата си част от местното опълчение. Кавалерийските дивизии били различни по качество, но, притежавайки главно леко въоръжение, те се успели да окажат сериозна съпротива на неприятеля.
Инженерните части били силни и създавали трудности на немците, принуждавайки ги да преодоляват съпротивата им с цената на тежки загуби, щурмувайки железобетонните съоръжения, противотанковите заграждания, минните полета, окопите…
От текстовете на вражеските донесения се вижда, че немците се сблъскали с равен и достоен противник.
Червеноармейците и командирите са сражавали упорито и ожесточено, до последния патрон, без да прекратяват съпротивата, дори, когато се оказвали отрязани в немския тил, често избирайки вместо плен войнишка смърт на бойното поле с оръжие в ръка.
Червената армия имала техника. Но тя била недостатъчна, за да може надеждно да прегради пътя на фашистите. Става въпрос най-вече за танковете. Това е най-острата дискусионна тема, касаеща събитията от лятото-есента на 1941 година в Крим. Немците оценявали броя на танковете на РККА в Крим на 100 бойни единици.
Всъщност това въобще не било така. През есента на 1941 година в Крим се формира 3-та Кримска моторизирана дивизия, по-късно превърнала се в 172-а стрелкова дивизия, в състава на която бил само 5-ти танков полк на майор Баранов, в който имало 66 танка. Но това де факто не била толкова страшна сила, както явно изглежда. Имало само 10 Т-34, а останалите 56 танка били леки: Т-37 или Т-38, те били доставени в Крим от днепровските ремонтни бази от ремонтирания танков фонд.
Що се отнася до господството във въздуха, то в първия период на битката за Крим Червената армия успяла да съхрани определен паритет. Но с постепенната загуба на летищата ситуацията се влошила.
Немците наистина нямали танкови части, изключвайки споменатите вече батальони с щурмови оръдия. Но те така и си останали сериозен, умел и опасен противник. Боевете при Перекоп имали крайно ожесточен характер с максимално напрежение на силите.
Немците високо оценявали упоритостта и силата на съпротивата на Червената армия.
Вероятно ситуацията можела да бъде променена от закалената в боевете Приморска армия на Петров. Тя била победно евакуирана от Одеса, с висок дух, със самочувствие, че ликвидира врага — както немци, така и румънци. Но когато тя, стъпвайки в Крим, тръгнала към Ишуни, опитвайки се да нанесе контраудар в степната част на Крим, времето вече било изгубено. Немците вече били на границата на Чатърлък, и било почти невъзможно те да се изтласкат оттам.
Причината да падне Крим е недостатъчното количество подготвена резервна армия, недостатъчният брой войска на съответните стратегически места.
Не е имало никакви масови предавания в плен през 1941 година. Немците имали опит, в това число от Първата световна война, по пробив на дълбокоешалонирани позиции. Червената армия нямала опит в отбрана в условията от 1941 година.
156-а дивизия на генерал Черняев се проявявала отлично в боевете, но била смазана от артилерията, не можела да се държи вечно. Кавалерийските дивизии били различни по качество, но имали главно леко въоръжение, те се можели да отговорят със сериозна съпротива на врага. Немците имали на своя страна опита от няколко години война. Особено в подготовката на немското настъпление. Разузнаване, инженерни части, взаимодействие е управление на артилерията — всичко било направено сериозно, без пропуски и в най-големи детайли.
Немското командване реагирало гъвкаво на текущата обстановка и създавало подразделения, най-подходящи за действията «тук и сега», това били т.нар. извънщатни части. За разлика от немците, съветската войска не можела да разчита на попълване и създаване на необходимите резерви.
Командният състава на РККА в онези условия извършвал достойни за възхищение дела. Те водели боевете дори по-добре от колегите си в другите участъци на фронта. Но за разлика от немците, съветските войски нямали попълнения.
Това било крайно жестока война.
В случая с Крим силата била сломена със сила.
Периодично се обвинява командването на Червената армия, че то се стремило да изпълни поставената задача на каквато и да е цена, без да има предвид загубите. От наличните донесения ясно следва, че и немските командири не се влияели от големите загуби, когато ставало въпрос за изпълнение на поставената задача — да се преобърне боя в тяхна полза и да се постигне решителен успех.
Трудно е да се назове точна цифра на загубите, но е известно, че към края на 1941 година, когато щурмът към Севастопол претърпял неуспех, само за две седмици боеве 54-и корпус изгубил 7669 войници и офицери, от тях 1318 били убити и 255 безследно изчезнали.
Значителни загуби понесли и защитниците на Севастопол.
Както се отбелязва в обзора на бойната дейност на Приморска армия, те имали 16 493 бойци и командири убити, ранени и безследно изчезнали.
Според твърденията на началник щаба на армията генерал Крилов, от общия брой загуби 7600 били ранени.
Болшинството от тях (5700 човека) били прехвърлени в Кавказ.
В така създалата се ситуация евакуацията от Крим била проведена бързо, но не напълно организирано. На 14 ноември на Таманския полуостров били прехвърлени около 400 оръдия и 15 000 личен състав от армията. 9000 човека «забравили» да ги евакуират. Част от подразделенията, прикриващи изтеглянето на армията, така и не успяла да премине през пролива.
Когато военният инженер генерал Галицкий оглежал Ак-Монайските позиции, той казал, че без създаването на инженерна отбраната, те не могат да се удържат. Но мерки по тяхното укрепване така и не били предприети.
Ролята на Севастопол и Крим е в това, че те притеглили към себе си силите на немците, така освободили значителни части на Червената армия, които остро били необходими за други участъци от Източния Фронт.
Отбраната на Севастопол се превърнала в знаково идеологическо събитие, което почти година не слизало от първите страници на централните вестници и показвало на народа твърдостта на съветския войник и матрос в борбата с фашистките агресори.
Петя Паликрушева
