Наблюдавайки операция «Фатах» (Настъплението към Мосул), ясно се вижда как западните страни в пристъп на пълно отсъствие на логическа мисъл и морал безпредметно обвиняват Москва и Дамаск за някакви «нечовешки бойни действия» в Сирия, вижда се брилянтно и пълното безразличие към съдбата на гражданските лица, оцеляващи като по чудо в разрушените от войната райони.
На 17 октомври светът видя началото на настъплението на т.нар. «сили на коалицията», състоящата се от войската на пешмерга, шиитите и сунитското опълчение, както и иракската армия. Подкрепата от въздуха се осъществява под ръководството на коалиционната авиация начело със САЩ.
Силите на спецоперацията на САЩ и Великобритания се състои от американската, френската и британската артилерия, военните съветници със западно командване оказват подкрепа на земята.
Още преди началото на операцията международните хуманитарни организации, журналистите и политиците от различни страни прогнозираха влошаване на хуманитарната ситуация.
Беше пределно ясно, че ИДИЛ няма да позволи населението на Мосул да напусне града и ще ги използва в качеството им на живи щитове.
Пентагонът, който контролира хода на операцията, не планираше никакви хуманитарни коридори за граждански лица.
Това напомня за нападението над Иракския Ел-Фалуджа през 2004 г., след като той бе завзет от бойците от Мактада ал-Садра. Тогава американските военни дадоха на гражданите една седмица, за да напуснат града, но не им предоставиха никакви хуманитарни коридори или лагери. След това всички жители, останали в града, се считаха за помагачи на терористите.
Хиляди мирни жители станаха жертва на последвалите атаки.
Сега Мосул и неговите околности се сриват от авиоударите по жилищните райони, разрушени са училища и жилищни домове, джамии. Само за миналия месец са загинали над 1500 мирни жители.
Не всички от тези нещастни хора стават жертва на самолетите на коалицията — западната и иракската артилерия също внасят своя дял в броя на загиналите.
Както предсказаха аналитиците, правителствените войски (западните специални части и наемници, сражаващи се в предградията на Мосул) обстрелват почти всичко, което се движи по време на операцията в пределите на градските граници.
Тази тактиката доведе до гибелта на десетки, дори стотици граждански лица, съдейки по сюжетите на иракските журналисти, намиращи се сред армията.
Съдейки по всичко, войската е заклеймила населението на Мосул като помощници на ИДИЛ.
В същото време стотици жители на града и околните селища са били убити от самите терористи.
Например, там човек може да бъде убит, защото е нарушил забраната за използване на мобилни телефони, което предполага помощ на коалиционните сили или опит да се напусне града без необходимото разрешение.
Другата страна на хуманитарната катастрофа в Мосул е миграционната криза.
Според съобщенията от ООН, над 50 хиляди човека са напуснали града и неговите околности от началото на операцията.
Само 12 хиляди са получили необходимата помощ.
Съдейки по прогнозите, към средата на зимата броят на бежанците от обхванатия от войната регион ще достигне един милион човека.
Преди началото на операцията бе отбелязано, че бежанците ще бъдат разположени в две иракски провинции — Найнава и Анбар.
Но към 1 ноември, тамошните лагери са запълнени на 50 %.
В същото време по настояване ли по заповед на въоръжените сили на САЩ нито иракските, нито чуждестранните хуманитарни организации имат достъп до зоната на бойните действия.
Никой не се грижи за местните жители, страдащи от недостиг на лекарства, вода, хранителни продукти и квалифицирана медицинска помощ.
Всъщност, хората няма къде да отидат, те просто не могат да избягат от войната.
Те имат само една възможност — да избягат в Европа.
Готов ли е Западът за това?
Малко вероятно е.
Западът би предпочел да държи хората в Мосул, докато коалицията не унищожи всички, когото тя нарича «терористи».
