Тел Авив се тревожи, че сценарият в Алепо ще бъде приложен и в Южна Сирия. Там Дамаск, както твърдят специалисти, е назначил за командващ на правителствените войски генерал-друз, част от една от местните конфесионални общности, воюващи срещу терористите.
Има вероятност заедно с иранските части и тези на Хизбулла, които са дислоцирани на сирийската част на Голанските възвишения, правителствените войски да започнат прочистване на радикалните сунитски ядра, които са захранвани от местната сунитска общност. Според израелски източници, тези бунтовници поддържат “тактически връзки с Тел Авив”.
Експерти твърдят, че по време на преговорите за провалилото се в Сирия примирие, Русия е предложила на оперативния щаб в Северна Йордания на САЩ, в чийто състав влизат американски, британски, израелски, саудитски, катарски и емиратски офицери и който синхронизира действията на терористите, да бъде закрит и на негово място да се разкрие такъв, съставен само от американски, йордански и руски офицери.
В Израел се опасяват, че след изявленията на Асад, че “няма да има буферна зона между Сирия и Израел”, а всички бойци от опозицията и техните семейства ще се насочат към еврейската държава.
Ако се реализират новите тактически замисли на Дамаск, в тясно сътрудничество с Москва, това ще означава нова бежанска вълна. Едва ли заседанията на Съвета за сигурност или Общото събрание на ООН биха моли да предотвратят разивитиета на събитията, въпреки единодушното изявление на всички действащи фактори, че единствено политическата, а не военната формула е предпочитана. Не е ясно дали въпросната договорена “зона за сигурност” в Северна Сирия ще успее да овладе бежанците, но със сигурност означава нова конфесионална карта на самата арабска страна.
Специалистите твърдят, че ще се създадат относително чисти конфесионални области и селища, които заедно с териториите, контролирани от кюрдите, ще формират смесени етно-конфесионални кантони. Последното означава и своеобразно създаване на вътрешни граници в наложените в региона през 1916 г. изкуствени граници от френско-британското споразумение, известно като Сайкс-Пико.
Договорът Сайкс-Пико от 1916 г. е тайно споразумение между Великобритания и Франция за разделяне на зони на влияние между 2-те страни на арабските владения на Османската империя след края на Първата световна война чрез анексии и др.
Потвърдено е от Русия и Италия в Антантата след отстъпки в тяхна полза. След края на Световната война е реализирано с малки промени в полза на Англия и без руско участие (поради избухналите революции през 1917 г. в страната и сключването на Брест-Литовския мирен договор) посредством договора от Сан Ремо от 1920 г.