Чакаме новия Техеран

Правилата на играта в света след Втората световна война бяха окончателно решени в Ялта и в Потсдам през 1945 година.

Но те се станаха документален факт (а фактически бяха съгласувани, макар и да не бяха детайлизирани) в Техеран през 1943 г., когато стана окончателно ясно, че страните от Оста търпят поражение от Обединените нации.

На снимката: Премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил, Президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт и Маршалът на СССР Йосиф Висарионович Сталин на Ялтенската конференци, 1945 г.

Все още, обаче, не сме се приближили съвсем до новия Техеран. Предварителната конференция на бъдещите победители може да се очаква през 2018 година (през 2017 едва ли ще успеят).

Дали е по-добре на този етап да се реформира или да се счупи всичко и да се започне наново, това нямаме право да го вменяваме.

Затова Русия и нейните съюзници много внимателно подхождат към всяка промяна на правата и пълномощията на международните организации, а също спрямо състава на ръководещите ги органи. Колкото и да е безсилна в редица случаи ООН, по-добър механизъм за съпоставяне на позициите и търсене на компромиси човечеството още не е открило и създало.

Ако организацията бъде разрушена, ще се случи политическа атомизация на международната политика.

Фактически ще се върнем в ситуацията от края на XIX век, когато се подписваха договори и се създаваха алианси на всички против всички, и много държави презастраховаха участието си в един алианс с едновременното приятелство с враговете на своите съюзници.

На снимката: Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил по време на Техеранската конференция, 1943 г.