„Познавайки иструментариума на Вашингтон, техните методи, е лесно да се разберат текущите действия и да се прогнозират бъдещите стъпки на американците“.
Вероника Крашенинникова – член на Обществената палата на Русия, директор на Института за външнополитически изследвания, кандидат на историческите науки, публицист.
В Киев тя презентира новата си книга от серията „Реалната политика“. „Убийството на демокрацията: операцията на ЦРУ и Пентагона в постсъветския период“.
Ето какво сподели тя за обстановката в Русия и Украйна:
– По време на работата ми в САЩ имах възможността да прочета няколко много ценни книги, които ни помагат да разберем функционирането на американската система. Книгите са на американски и европейски автори, а една от най-стойностните от тях е на Уилям Блум „Убийството на демокрацията: Операциите на ЦРУ и Пентагона в периода на студената война“.
Уилям Блум през 1960-те години работи в държавния департамент. Това, че той вижда системата отвътре в годините на Виетнамската война, му помага кардинално да промени възгледите си. Следващите над 40 години той събира информация за явните и скритите намеси на САЩ във вътрешните работи на различни държави.
В резултат се появи книгата, която в английския си вариант се нарича „Убивайки надеждата“. Тя съдържа 55 глави, всяка от които описва намесата на САЩ във вътрешните работи на други държави, започвайки от първите следвоенни години: Китай, Италия, Гърция, Филипините, Корея, Албания, Източна Европа и т.н., достигайки до първата война в Персийския залив срещу Ирак.
Доколкото книгата на Блум е написана извънредно качествено от гледна точка на фактите, а и от гледна точка на методологията, ние решихме да продължим работата му и да опишем това, което се случи в постсъветския период. Събрахме международен екип от 23 автори, най-добрите специалисти от съответните държави, и написахме книга, която се състои от 30 глави.
Така ние събрахме богата база данни за инструментариума и методологията при намесата на САЩ и техните съюзници във вътрешните работи на други държави и влиянието на САЩ върху вътрешната ситуация в дадена страна. Информацията е изключително актуална. Книгата я писахме през лятото на миналата година.
„95% от средствата – от бюджета на САЩ“
По време на „студената война“ военната мощ на СССР и неговите съюзници задържаше заплахата от взаимно унищожение. Затова паралелно с военния потенциал в първите следвоенни години САЩ започнаха да разработват „мирни средства“, т.е. средства да подривна дейност по отношение на СССР и съветския блок. Но през 1967 г. журналисти от американското издание Ramparts разкриха, че ЦРУ финансира Националната студентска асоциация, а след това се разкри, че ЦРУ финансира стотици обществени организации: препорадаватели, юристи, писатели, артисти, емигранти и т.н.
Във Вашингтон разбраха, че трябва да се действа по дъруг начин. Карл Хершман, президент на Националния фонд за подкрепа на демокрацията, казва: „Ние не трябваше да вършим тази работа в нелегалност. Много е лошо, когато демократичните организации по цял свят се възприемат като даденост на база субсидиите на ЦРУ. По тази причина престанахме да вършим това скрито“.
И те започнаха да действат открито!
През 1983 г. конгресът на САЩ създаде Националния фонд за подкрепа на демокрацията, чиято цел беше, казва тогава президентът Рейгън, „да построи инфраструктурата на демокрацията – системата на свободната преса, профсъюзите, политическите партии, университетите…“. Карл Хершман става президент на фонда през 1986 г. и е на този пост и до днес.
Нима ликвидирането на СССР е резултата от тази дейност?
С танкове и самолети СССР не можеше да бъде победен – опитът на Третия райх е ярка демонстрация на този факт. СССР беше ликвидиран с помощта на „тихата тояга“, системна информационна работа отвън и отвътре – за вътрешната намеса Вашингтон е много благодарен на Александър Яковлев, а актьорът Роналд Рейгън отлично изигра ролята на „приятел“ на Горби, плюс елементарен подкуп на отделни членове на съветското ръководство.
Във Вашингтон успях да чуя една история. Един известен американски деец носталгично разказва следното. През 1980 г. той участвал в делегация в СССР, в която бил и Гаврил Попов. Съветските гости тръгнали към магазин. Попов искал да си купи нещо, но не му стигали няколко долара. Разказвачът му услужил и Попов се зарадвал, благодарил.
„И тогава си казах на себе си, – продължава вашингтонският деец, – ако ей-така можехме да раздадем няколко десетки хиляди долара, СССР ще престане да съществува“.
Разрушаването на СССР им струваше значително повече, но при всички положения много по-малко, отколкото пряка война. Така че работата чрез обществените организации е значително по-евтино и ефектовно средство за раздробяване на държавата и за „смяна на режимите“. Невинният термин „неправителствена организиция“ е евфемизъм за подривна работа.
А след 1991 г. цялото съветско пространство се откри за всякакви НПО.
За над 20 години те построиха изключително широка и дълбока мрежа. Дълбочината на проникването им в Молдавия и Киргизия, в Украйна, а и къде ли не из съветския блок просто поразява. Върху западните финансови субсидии израсна цяло поколение общественици и експерти.
Те привикнаха да ядат от западните ръце, друго не умеят.
Съзнанието на подобни хора е напълно корумпирано!!!