В САЩ има два основни държавни канала за финансиране работата на фондовете: това е Американската агенция за международно развитие (USAID) и Националния фонд за подкрепа на демокрацията. Последният е частна организация, но 90 % от средствата си получава от бюджета на САЩ.
Плюс още редица частни, често много популярни фондове, както известният на всички Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Фонд Форд, Фонд Чарлз Мот…Аналогична е ситуацията и в западноевропейските държави.
Почти всяка държава в Западна Европа има към външното си министерство „агенция за международно развитие“, полудържавни и частни фондации. Разбира се, че при капиталистическата система капиталът и политиката са неотделими, те служат един на друг, техните интереси са единни. Както казва Форд:
„Което е добро за Форд, то е добро и за държавата“.
Кадри, служещи на „американския идеал“
Едно от най-важните направления във външнополитическата работа на САЩ и европейските държави – членове на НАТО, е възпитаването на нови лидери. Те подбират млади хора, вече доказали своята ефективност и притежаващи определена харизма. В перспективните се влагат сили и средства, обучават ги на различни семинари за „млади лидери“, изпращат ги няколко месеца в САЩ. Държат се с тях много приятелски, постоянно се допитват до мнението им, дават им възможност да се изкажат, обкръжават ги с внимание и грижа – всичко това примамва младежите, впечатлява ги.
И след три месеца надеждните кадри са готови. Те са убедени, че САЩ е най-добрата държава в света, а всички проблеми произлизат от Русия. Връщат се в държавата си и решават да я преобразят по американски образец. Такъв човек вече не е в състояние да повярва, че американската мощ в света е построена на базата на жестоки военни, политически и икономически средства, а когато се наложи и с помощта на „ескадрони на смъртта“ – за тази Америка никой не разказва на младия човек.
Да погледвем върху Алексей Навалний. Той доста дълго е обучаван в САЩ, в различни организации, включително в университета в Харвард. Сега изклежда самостоятелен човек. И може да действа уж напълно автономно: вече са го обучили на всичко, което трябва. И дори финансирането си може да набави директно от Русия, може да формира определена прослойка от хора, в това число от бизнеса, който е готов да го подкрепи.
САЩ създават“батерии“ от хора. Запасяват ги с пари, обучение, контакти…Работят с тези, които по време на обучението „стрелят“ най-добре. Да не забравяме, че в Русия, както и почти в целия свят, определена част от националния властови елит свързва личните си интереси с интересите на Вашингтон. При този властови елити въобще не може да се говори за наличие на национални интереси. Точно с тази част от човечеството работи Вашингтон.
В Украйна, както и във всички постсъветски държави, беше построена много широка мрежа от НПО-та, обхващаща всички сегменти на обществото, властта, медиите и бизнеса. Ако трябва да споменим някои от тях, то това са Американската агенция за международно развитие, Отворено общество, Национален съвет за подкрета на демокрацията и неговите четири подразделения – Национален демократически институт, Международен републикански институт, Американски център в подкрепа на профсъюзното движение, Център за международна частно предприемачество…
Обозначих само четири основни канала, но същесвуват и множество други организации, които се занимават със същото.
Финансирането на проектите на територията на Украйна се водят активно от Източноевропейските държави, в частност от Полша. Това е един от начините да се скрият американските източници, парите минават през полските такива, за да изглежда по-малко опасно.
Какви суми получават близките до САЩ НПО-та?
Според официалните бюджети на тези организации за 20 години в Русия са били инвестирани над 4-5 милирда далара. Но според Росфинмониторинг, официално постъпват само 30 % от американските субсидии, останалите 70 % постъпват чрез дебитни карти или просто чрез куфарчета. Затова е трудно да се назове точната цифра. Ако говорим само за Украйна, ежегодните вливания на американски финанси там надхвърлят няколко стотин милиона долара.
Особено когато става дума за активните периоди – преди избори или при склоняване към евроинтерграция.