Един от големите проблеми на САЩ е деиндустриализацията на тяхната икономика. Доскоро се разчиташе, че той може да бъде успешно решен благодарение на т.нар. «шистова революция», сега надеждите се възлагат по-скоро на роботизацията. Това обаче едва ли ще реши проблема, тъй като и в двата случай няма отговор на въпроса, какво ще се случи с «излишното население на Америка». Неслучайно все повече анализатори смятат, че глобалният проблем на САЩ е свързан с изчерпването на възможностите на модела на либералния капитализъм.
Що се отнася до това, дали — както намеква и Джефри Сакс — САЩ ще повторят пътя на Съветската империя, включително нейния разпад, отговорът на този въпрос не е еднозначен. По-важното обаче е, че крахът на еднополюсния модел, доминиран от Вашингтон, изглежда неминуем, и че в бъдеще в света няма да има един, единствен хегемон. Затова мнозина прогнозират, че бъдещият свят ще напомня по-скоро света през ХV-ХVІ век, в който държавите съществуват съвместно с търговските корпорации, религията играе много важна роля и съществуват множество «сиви» (т.е. неконтролирани от никого) зони.
Тоест, както посочва и известният руски политолог проф. Андрей Фурсов: «на практика светът навлиза в Ново Средновековие или по-точно в нови «Тъмни векове». Както е известно, отделните държави (Франция, Англия, германските монархии и т.н.) излизат по различен начин от кризата на т.нар. «дълъг ХVІ век» (както историците обозначават периода между 1450 и 1640). Затова смятам, че след разпадането на САЩ пътищата към постлибералнокапиталистическия свят също ще бъдат няколко. Разбира се, ако междувременно не станем свидетели на глобална катастрофа, която да погребе всички ни».
В тази връзка, появата на статията на Джефри Сакс в «Бостън Глоуб» едва ли е случайна. Тя до голяма степен кореспондира с тезите на кандидата на републиканците за президент Доналд Тръмп, според който САЩ следва да се концентрират върху вътрешните си проблеми и в този смисъл е ясен сигнал към онази част от американския елит, която подкрепя кандидата на демократите Хилари Клинтън, че е време да престане да го прави.
От друга страна, твърденията за скорошния разпад на САЩ вероятно са твърде преувеличени. Малцина наистина са наясно, каква точно е реалната ситуация в тази страна, тъй като тя е скрита зад планините от цифри и показатели. При всички случаи, едва ли в момента Америка е изправена пред фатален избор, както твърди Сакс. Истината обаче е, че тя е поразена от мното сериозна политическа криза, а американците не са наясно, как точно следва да бъдат решени основните проблеми пред страната им. Разбира се, САЩ винаги са имали проблеми, но обикновено са ги решавали успешно, затова сегашната им тотална несигурност пред лицето на бъдещето е най-голямото доказателство за острата криза, поразила единствената световна суперсила.
Стефан МАРИНОВ*
* Център за мониторинг и превенция на конфликтите