Екс-премиер на Словакия: Да не позволим НАТО да укрепи позициите си на наша територия — от Татрите до Дунав

Отговорността за терора в Брюксел беше поета от Ислямска държава.

 

Както е известно, най-ефективно с тази групиравка се бори Русия.

 

САЩ цели две години бомбардираха Ислямска държава, а през това време тя непрекъснато завладяваше все нови територии в Сирия и Ирак.

 

Руснаците бомбардираха ИД само половин година, но това бе достатъчно за да настъпи прелом в сирийската война.

 

В момента Ислямска държава губи и територии, и хора. Сирийската армия на президента Асад, както и кюрдите, скоро ще могат да обкръжат терористите и да постъпят с тях така, както те постъпваха със своите пленници.

 

Трябва само да ги изтласкат от тясната ивица, през която ислямистите получават оръжия и бойци.

 

Ако Европейският съюз още в самото начало беще подкрепил Русия и президента Асад, днес Ислямска държава вече щеше да бъде победена и нямаше да може да организира терористичните нападения в Брюксел.

 

Вместо това обаче, ЕС, като послушен мопс на САЩ, се въоръжаваше срещу Русия. И бе награден за това с трагедията в Брюксел. Макар че ние, в Словакия, понякога опъвахме връвчицата, с която ни държат от Вашингтон, гледахме да не се съпротивляваме особено.

 

Армията ни не би могла да защити дори Братислава, ако подобен терористичен удар беше нанесен срещу нас. Истината е, че Америка държи в ръцете си и нас, и Европа чрез НАТО.

 

Как обаче НАТО ни помага в борбата с тероризма?

 

Вероятно ще дойде време, когато въпросът за излизането на Словакия от алианса ще бъде поставен на дневен ред.

 

А дотогава, нека поне да не позволим НАТО да укрепи позициите си на наша територия — от Татрите до Дунав.

 

И днес, и в бъдеще се нуждаем от съюзник, който да може да ни помогне поне с това, че ще нанася удари по нашия противник, защото той е и негов враг.

 

И този съюзник е Русия.

 

Затова нека потърсим пътища за сближаване с руснаците, навсякъде където това е възможно.

 

Тогава терористите със сигурност ще се боят от нас повече, отколкото се боят от днешна Белгия.

Ян Чарногурски