«СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ ОТНОВО СЪЩИЯТ ВЪПРОС: НАКЪДЕ!
Преди две години на този ден,6 ноември,стана ясно, че България ще има коалиционно правителство по формулата 2+2. Стана ясно, че политиката е изкуство на възможното, а не на желаното. Тя орязва или асимилира крайностите.
Така довчерашни противници си подадаха ръка, а някои дори и министри станаха. Много преди да се случи това – ГЕРБ и Реформаторския блок заедно да формират правителство, прогнозирах,че такова правителство ще има. Тогава мнозина убедено твърдяха обратното.
Имаше и куриози като днешния министър Москов, който най-разпалено говореше срещу ГЕРБ и твърдеше,че Борисов няма шанс да стане премиер, а сега и с топ не можеш да го изкараш от правителството на същия Борисов. В края на краищата човек се учи докато е жив.
Но минаха две години, много неща се случиха – и добри, и лоши. Днес след гласуването за президент ще се разбере дали участието във властта е увеличило подкрепата за Реформаторския блок или се е случило обратното.
Ще се разбере също така дали партията ГЕРБ в резултат на «успешното» си, както твърдят от нея, управление, е увеличила подкрепата за себе си или се е случило обратното: с управлението си е дала по-голям шанс на опозицията.
Кандидатите ще получат своите проценти. И като завърши изборният ден ще стане ясно дали ще я караме според «изкуството на възможното» или като Йовковият герой Люцкан ще «горим в червени пламъци».
Едно е ясно. Ще бъде пак някаква българска объркана работа. За да се помъчим още. За да има какво да си коментираме във Фейса. За да има за какво да се обичаме и за какво да се мразим. А следващата неделя всичко ще стане ясно.
Ще бъдем ли нормална европейска и натовска държава или ще клинкаме ту на запад, ту на изток, докато съвсем забравим кои сме и за какво сме на този свят.
Пожелавам успех на кандидатите, които не биха направили компромис с нашата евроатлантическа ориентация. Пожелавам провал на всички, в чиито кратуни още трещи залпа на Аврора и са готови да хвърлят отново България в зловещите обятия на Русия.
Приятно гласуване».