Халюцинациите на Росен Плевнелиев стават все по-тревожни, неистови, смешни и сюрреалистични.
Тази особеност на неговото политическо поведение се засилва прогресивно с наближаването на края на мандата му.
Последната изцепка е истерично интервю, дадено пред Би Би Си, където Русия е описана като агресор и Плевнелиев като същинска родственица на Ванга вещае нова война с блеснал поглед и евроатлантическо вдъхновение.
Логиката му обаче е трудно проследима и влудяващо нереална.
Русия заплашвала с война, но проблемът не били танковете й, а нейното влияние. Каква война тогава е това?
Влиянието на една страна се измерва с нейните възможности да казва истината за полуделия свят и да си дава сметка къде се намира. Тоест напълно обратното на това, което символизира Плевнелиев.
Опасявам се обаче, че проявите му в последните няколко месеца не трябва да се разглеждат в политически план.
Това са интервюта за работа.
Плевнелиев се опитва да си изгради образ на непоколебим ястреб и да се запише в онази позорна редичка от платена агентура ала Саакашвили, които се ползват като агенти на хаоса в целия свят.
Дали ще иска да става писарушка в НАТО или отговорник по «хибридната война» към ЕС е неясно, но милионерът, който дълго време бе окупирал безсмислено «Дондуков» 2, отчаяно си търси постполитическа реализация.
Заради това, ако трябва, до утре ще ни убеждава каква екзистенциална заплаха за Европа е Русия. Защото смята, че така си осигурява по-висока заплата и по-голям кабинет за бъдещето си съществуване.
Разбира се, производството на глупости е заплаха за здравия разум. Този път дори прессекретариатът на президента, който не един и два пъти го е давил в блатото, се опита да го спаси от собствената му сянка и спести в съобщението си глупостите, които е плещил. Но как да извадиш един човек от усмирителната риза на неговите собствени мании и фобии.
Трябва да стиснем зъби до януари.
След това Плевнелиев просто ще се разтопи, без да остави никаква следа след себе си.
Това ще е присъдата на един безполезен президент.
Александър Симов