Формално републикански, а фактически независим кандидат, ексцентричният и ярък милиардер Тръмп изначално се възприемаше от елита на Републиканската партия като «човек от друга каста», чиято популярност се превърна за елита в сюрприз.
Част от елита веднага се опита да се дистанцира от него — семейство Буш, Мит Ромни, Джон Маккейн…По аналогичен начин постъпиха и някои средства за масова информация, традиционно лоялни към републиканците.
Едно от първите издания, което застана против милиардера беше Huffington Post. Още миналата година след предложението на Тръмп да се ожесточат правилата за влизане в страната на мюсюлмани, изданието обвини политика в «серийна лъжа», ксенофобия, расизъм и омраза към жените.
След това редакцията заяви, че не просто няма да информира за кампанията на Тръмп, но и нееднократно повтори, че тя ще има «катастрофален ефект».
Така се оформи ситуация, в която Тръмп не можеше да разчита на мощната подкрепа на пресата, точно обратното, бе принуден да се противопостави.
Клинтън предпочете да не се конфронтира пряко с журналистите в буквалния смисъл на думата — около девет месеца тя не даваше пресконференции, ограничаваше се само с по-рано съгласувани интервюта.
Не е изключено, че стратегията на щаба на Тръмп е предполагала точно такъв стил на поведение на политика. Със сигурност може да се каже, че те успяха да постигнат главното — популярността на Тръмп. Още по-голяма.
Достатъчно е да отбележим, че по време на предварителните гласувания за този човек, който никога преди това не е заемал нито една държавна длъжност, гласуваха повече избиратели, отколкото за който и да е друг републиканец в историята на САЩ (над 14 милиона човека).
А това вече е феномен.
Това дори е явление.
След броени дни ще разберем следното: дали Америка ще позволи явлението Тръмп за победи динозавъра Клинтън.
