В понеделник на 31 октомври, на фона на събитията в Сирия, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров нарече агресия бомбардировките над Югославия от войската на НАТО, той се усъмни в конструктивността на истерията и публичните оскърбления по отношение на руското ръководство.
На снимката: Югославия след бомбардировките на НАТО
Между югославската история от 1999 г. и днешна Сирия има много общо. И в двата случая в междунационалните и междуконфесионалните конфликти, инициирани отвън, водещата роля принадлежи на САЩ. Това никак не е случайно.
В неотдавнашното си програмно изявление в Time бившият държавен секретар на САЩ и кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия Хилъри Клинтън специално отдели четирите стълба на американската изключителност. Първите два се оказаха «най-великата армия в света» и мрежата от военни алианси. Икономиката и «ценностите» в тази йерархия бяха изтикани на трето и четвърто място. Националните традиции останаха в миналото…
Още през 1901 г. 26-ият президент на САЩ Теодор Рузвелт формулира:
«Говори тихо, но държи в ръцете си дебела тояга, така ще стигнеш далече».
Изминаха над 100 години, а квинтесенцията на външната политика на САЩ и основата на американската изключителност си остава най-голямата тояга в света.
Това устройва и съюзниците.
Въпреки това, грубата сила на американското доминиране преживява дълбока криза.
Защо така се случва?
Защото тоягата НИКОГА, ама НИКОГА не попада в графата «човешки ценности».
Който копае гроб другиму, сам пада в него!
Това последното е изтерзана народна мъдрост.
Вековна.
А който не се учи от мъдростта на народите, неминуемо се превръща в скелет в музея.
На снимката: една от сградите в Белград, разрушена през 1999 година от авиацията на НАТО