«Само след няколко месеца президентът Обама ще напусна поста си, вече стана ясно, че «промените» във външната политика, които кандидатът Обама обеща на избирателите, така и не се случиха», — пише изданието The Nation.
Настоящият президент обеща да сложи край на войната в Ирак, обеща да се стреми към свят без ядрено оръжие, да подобри отношенията с Русия и арабския свят. Но всички тези обещания останаха неизпълнени.
«Много хора допускаха, че Обама ще събере остатъците от това, което остана след Буш, и ще прогони фантазиите за хегемония от държавата», — пише изданието.
Но фактически се случи точно обратното — интервенционистичните принципи на неоконсерваторите се превърнаха в господстващи убеждения.
Според «либералните интервенционисти», всеобщата демокрация не просто се вижда на историческия хоризонт — тя дори вече може да се пипне с ръка. Подкрепата на демократичните движения във всички страни автоматично влезе в сферата на интересите на САЩ, защото, според убежденията на самите неоконсерватори, демократите не воюват един с друг. Въпросите за това, наистина ли подкрепата на едни или други движения е в интерес на САЩ, дали е в интерес на населението на съответните държави, в които са налице тези движения, не биват поставяни.
Така беше с Либия и Сирия. Веднага, щом се появиха съобщенията, че либийският лидер Кадафи се подготвя да приложи по-твърди мерки в Бенгази, ръководството на страната реши, че той «трябва да си иде». А липсата на каквито и да било доказателства за уж демоничните действия на Кадафи по никакъв начин не повлия на решението на САЩ. В резултат през октомври 2011 година Кадафи беше убит, от което в страната се образува вакуум, който бе запълнен от Ислямска държава.
В Сирия видяхме подобна ситуация. Разбира се, протестите през пролетта на 2011 година даваха основания да се твърди, че част от населението в страната не е доволно от президента си. Но тук се появява същият въпрос: наистина ли свалянето от власт на Асад е в интерес на САЩ и на жителите на Сирия. Този въпрос отново не бе зададен.
«Асад е пречка пред пътя на демокрацията и убиец на собствения си народ — той трябва да си иде», — това се чува и до днес на Запад.
В случая с Русия администрацията на президента на САЩ открито призоваваше за свалянето на Путин. Но след като самият Путин заяви, че има намерение да се кандидатира за трети път, изолацията на Русия се превърна в един от основните политически курсове на Запада:
«Путин, който се връща в Кремъл за трети път, следва да се възприема като пречка, която трябва да бъде отстранена», — това беше позицията на Запада.
Опитите да се заклейми Русия като «бандитска държава» се усилиха значително след събитията в Украйна през 2013-2014 г. При това интересите на САЩ там не се засягаха по никакъв начин, но от това никой не се вълнуваше: САЩ забелязаха възможност да откъснат Украйна от сферата на влияние на Русия, затова тази цел трябваше да бъде преследвана с цената на каквито и да било последствия.
САЩ не се интересуват какви последствия повлече гражданската война в Украйна, започнала след свалянето на Виктор Янукович.
Вашингтон игнорира факта, че Минские съглашения не могат да бъдат изпълнени в голямата си част заради правителството в Киев, което се подкрепя и финансира от САЩ.
Примерите по-горе демонстрират, че външната политика на САЩ се диктува не от интересите на САЩ, а от убежденията на определена политическа клика в Америка, пише изданието.
На това трябва да се сложи край — и консерваторите, и либералите, които са против интервенциите, трябва да разкажат на хората истината за събитията и да предложат алтернатива на съществуващите убеждения, в чийто плен е американската външна политика.
Сега, когато след Обама, по всяка вероятност ще застане на президентския пост Хилъри Клинтън, това е особено важно. Американските политици, които са против настоящия външнополитически курс, трябва поне да се опитат да сдържат интервенционистичните пориви на администрацията на Клинтън.
Това няма да бъде лесно и е напълно възможно да не се постигне.
Петя Паликрушева