Джак Матлок е известен американски дипломат, заемащ от 1991 г. високи длъжности в Колумбийския и Принстънския университети. Външнополитическита му кариера е в рамките на 35 години. Между 1987 г. и 1991 г. е посланик на САЩ в СССР, специален помощник на американския президент по въпросите на националната сигурност, старши директор по европейските и съветските отношения в Съвета по национална сигурност на САЩ между 1983 г. и 1986 г., посланик на САЩ в Чехословакия между 1981 г. и 1983 г., автор на няколко книги, посветени на края на Студената война.
– По време на Брежнев започна края на системата, защото стартира национализирането на партийния апарат в неруските републики. Макар те привидно да съхраняваха лоялността си към Москва, казаците управляваха казашката си партия, туркменците – туркменската, грузинците – грузинската и т.н. По-късно, когато многото ограничения бяха снети от горбачовската Перестройка, това доведе до разпад на Комунистическата партия като цяло, а и до разпад на СССР.
Стигнах до извода, че трябва сериозно да погледнем към възможността за разпад на СССР 18 месеца преди това да стане факт, през юли 1990 г. Аз посъветвах американското правителство да измисли план за разширяване на конфликта, защото болшинството американци във Вашингтон смятаха краят на СССР за вероятен. Тогавашните лидери на Русия започнаха да разговарят с нас, американците, за превръщането на СССР в нещо от рода на Европейския съюз, защото вече не им трябвали другите републики. На мен ми стана ясно, че реформите на Горбачов са обречени: ако руското ръководство не искаше да съхрани СССР, никой не можеше да предотврати разпада.
Но, независимо от приказките, че Западът е обусловил разпада на СССР, САЩ и западните съюзници искаха Горбачов да съхрани съюза между 12-те републики.
Западът мислеше, че прибалтийските републики трябва да бъдат свободни, защото са били включени в СССР от Сталин след съглашението му с Хитлер. Но останалите 12 биха били напълно щастливи в съюз с Русия. Ние предпочитахме това по 2 причини: не искахме да възникнат нови ядрени държави, защото разбирахме, че ядреното оръжие е разположено из СССР. Виждахме, че Горбачов напъва за демократизация, а комунистическите лидери от Централна Азия просто се канят да вземат властта и да зарежат старата система. Мислехме, че по-добре за хората са горбачовските реформи. Направихме всичко, за да предотвратим разпада. Президентът Буш през август 1991 г. произнесе реч в Киев, в която явно одобри сююзният договор на Горбачов.
Това се случи преди пуча, на 1 август. Украйна обяви независимостта си след провала на преврата през август.
Ние съветвахме и Горбачов, и Елцин да си сътрудничат. Всеки от тях ни казваше: да, аз искам да си сътрудничим, но другият не иска. Беше ни ясно, че враждата между тях продължава, че СССР няма бъдеще. Нямаше вариант другите републики да наложат СССР на Русия. Руснаците, вероятно, не разбират, че най-вече самите те, руснаците, разбиха СССР. Разбира се, някои републики искаха да си отидат, но те можеха да бъдат убедени да останат. Но след като самата Русия реши, че такъв съюз вече не й трябва, това беше краят.
През август ние все още се надявахме, че Горбачов ще подпише съюзният договор с 8 или 9 републики. Но Грузия се отдели, Армения и Азербайджан също щяха да го направят, в зависимост от това коя от тези републики щеше да подкрепи Москва, вероятно и Молдова щеше да си иде, така мислехме. Що се отнася до Украйна, не ни беше ясно, защото Украйна се раздираше между Изтока и Запада. Едва след провала на преврата тя промени посоката си. Белорусия не би се отделила без Украйна да направи това. И Централна Азия съвсем не искаше да се отделя от СССР.
Крючков, шефът на КГБ, въобще не се имаше с Елцин. Мисля, че Крючков искаше да съхрани СССР. Когато се срещахме, той дори ми искаше съвет на база на американския ни опит, защото при нас има много националности, които биха искали да останат в САЩ, независимо от проблемите. Аз му казах, че ситуацията в СССР се различава от тази в САЩ. Всички, освен американските индианци, са емигрирали в САЩ, защото са искали да бъдат в САЩ, и, разбира се, са съхранили в някаква степен идентичността си. Но хората в СССР винаги са живели там, където живеят и днес, на своята собствена земя. А това е различна ситуация. Но американците успяха да останат заедно във Федерацията, която превърна всеки щат и район в максимална автономия. Не мисля, че ако бяха направили Елцин президент на СССР би помогнало, защото той не беше популярен в другите републики. И макар не на всички да се харесваше Горбачов, той би бил по-приемлив за болшинството, отколкото Елцин, защото той нямаше облик на руски националист.
Аз се опитвах да предупредя Горбачов за готвещия се преврат, но това не беше информация от нашето разузнаване. През юни 1991 г. Елцин беше на визита в САЩ. По това време при мене дойде Попов. Говорихме си за други неща и изведнъж той ми написа бележка, че зрее заговор срещу Горбачов и той иска да съобщи това на Елцин.
Ние знехме, че телефонните линии се подслушват от КГБ. Затова Попов имаше единствен безопасен начин така да предаде послание на Елцин чрез нас. Елцин тогава беше в САЩ. Допускахме, че резиденцията ми се подслушва от КГБ и затова и аз написах бележка: кой ще организира преврата? Попов ми написа четири имена: Крючков, министърът на отбраната Язов, министър-председателят Павлов и Лукиянов, който беше председател на Върховия Съвет. Аз казах: добре, ще доложа. Той взе листчето, накъса го на малки парчета и го сложи в джоба си, после продължихме да си говорим за други неща. Аз незабавно изпратих секретна бележка до президента Буш, в която написах: когато видите Елцин, предайте му тази бележка.
Това стана през юни, в края на юни. Когато Буш показал бележката на Елцин, той казал: трябва да се предупреди Горбачов. Веднага ми звъннаха по секретната линия с указание незабавно да предупредя Горбачов. Аз казах: добре, но няма да назовавам имена. Ние не можехме да потвърдим, а и това би изглеждало странно, американският посланик да казва на президента, че министър-председателят, министърът на отбраната и шефът на службата за сигурност, както и шефът на Парламента готвят заговор. Колегите ми от Вашингтон казаха: разбира се, направи предупреждение по принцип. А аз казах, че ние не трябва да съобщаваме откъде е постъпила информацията и да не споменаваме Попов.
Когато се срещнах с Горбачов, му казах: имаме информация, която не можем да потвърдим, но която е нещо повече от слух. Тя е твърде сериозна, американският президент би искал да знаете, че против Вас може би зрее заговор и той може да бъде реализиран по всяко време. Горбачов смали сериозността и каза, че ние бихме могли да чуем само слухове, а реален проблем няма. А на другия ден беше направен опит в Парламента да се предоставят на министър-председателя някои президентски пълномощия. Това вършеха същите хора, които по-късно оглавиха преврата. Така че Горбачов не разполагаше с имена, предупреждението беше общо.
Наистина, на следващия ден президентът Буш говори с Горбачов по телефона, а всички телефонни линии от Кремъл се подслушваха от КГБ, и по време на този разговор той казал на Горбачов, че информацията за преврата идвала от Попов. Той казал: Попов и Елцин биха искали да знаете. Мисля, че Буш не е знаел, че аз не съм назовал пред Горбачов имената. Но това означава, че Крючков е разбрал на секундата, че е станало изтичане на информацията.
Не знам дали съществуваше някаква възможност да се съхрани СССР. Очевидо е, че той щеше да продължи да съществува, ако Горбачов не беше решил да пробва реформите си. Но след това СССР пак щеше да се разпадне, и разпадът би могъл да бъде много трагичен. Вижте какво се случи в Югославия. Ако СССР беше съхранен без реформи, вероятността от насилствен разпад би била по-голяма. А в СССР нямаше никакво насилие. Имам предвид, че насилието избухна в Грузия и в Цетрална Азия, в Таджикистан също започна дълго преди разпада на СССР. Струва ми се, че ако това не се бе случило, СССР би продължил живота си още малко, но това не би решило проблемите, които стояха пред него.
Що се отнася до насилието, ще кажа още – голяма част от протестите бяха спонтанни. Доколкото зная външна организация нямаше, с изключение на ситуацията, когато на балтийските страни им отказаха икономическа автономия и те започнаха да организират казаците, узбеките и другите народи, да печатат различни агитационни материали в балтийските столици. Но никакви външни сили не бяха си поставили за цел да разпалят тази враждебност. Чуждите правителства не искаха СССР да се разпадне. Ние искахме да видим СССР по-демократичен, но не разпаднал се.
Първото кръвопролитие беше спонтанно. То се основаваше на недоволството на местното население. Това беше трагично. Аз говорих с партийните секретари на Азербайджан и Армения, и двамата ми казаха: знаете ли, ние не можем да решим това чрез преговори. На Москва трябва да се предложи решение. Но Горбачов не искаше.
Горбачов беше прав, че не използва сила. Разбира се, те използваха сила в Азербайджан, където имаше опит да се завземе Баку, и, мисля, че Горбачов го одобри това. А по-рано същото се случи в Грузия, имаше и атака на телевизионната кула в Литва. Мисля, че Горбачов разбираше много добре, че ако се започне с употребата на сила, то рискува началото на гражданска война. Русия нямаше нужда от още една гражданска война. Той разбираше това и, мисля, че Горбачов спаси Русия от гражданска война чрез политиката си. Защото ако те бяха продължили да използват сила, както срещу литовците, атакуващи кулата, СССР би се окървавил. А това беше държава с ядрено оръжие. Това, което видяхме в Югославия, можеше да се случи в СССР, ако нещата бяха изпуснати от контрол.
Ако става дума за националния проблем, Югославия и СССР имаха почти еднакъв национален баланс. В СССР почти 50 % бяха руснаци, или по-точно 49 %, а 51 % бяха от друга националност. В Китай 90 % са китайци-ханци. Те доминират. Други националности в Китай има само в покрайнините му.
Китай е много по-различна от СССР държава. Китай беше по онова време в голяма степен със селско население, докато в същото време в СССР само 12 % от населението живееше в села. Бързата урбанизация в СССР по време на Сталин бе причината за това. Второто нещо, което се случи в СССР беше бюрокрацията, държавната фермерска система стана много централизирана и съвсем непродуктивна. Ето затова СССР изпитваше трудности да изхрани самия себе си. А в Китай по време на културната революция бюрокрацията практически беше ликвидирана, фермерска бюрокрация нямаше. Второ, в Китай болшинството бяха селяни, които се грижеха за индивидуални стопанства и биха могли да доставят храна в града. Пък и Китай никога не е забравял как се прави бизнес.
Ако Лихачов беше станал руският Дън Сяопин, той би се сблъскал с бюрокрацията, която би се съпротивлявала на всичко, което се извършва. Ще ви дам еди пример: вие, разбира се, помните, как в СССР се съхраняваха плодовете – изсипваха ги на открити пространства и голяма част от тях се разваляха без да стигнат до потребителя. Зърното също се съхраняваше много лошо. В началото на 70-те години наши експерти казаха: вижте, вие можете да инвестирате милиард долари за контейнери за съхранение на плодове. И това ще съкрати загубите ви с около 40 %. Съветският министър каза, че това е интересно, но нищо не беше направено. Никога не разбрах защо.
Даже по време на Перестройката никой не можеше да накара бюрокрацията да се мръдне от мястото си, за да направи нещо разумно. Никой нямаше и намерение да пробва нещо ново. Разбира се, цените се определяха от държавата, а не от търсенето. Това означаваше, че болшинството стоки трябваше да се търсят на черния пазар. Цялата система в един момент стана такава, тя не благоприятстваше иновациите, докато в другите страни внедряваха. Вижте как китайците бързо се отвориха към новите технологии.
Що се отнася до китайците, те не се страхуват да започнат от нулата. Те поощряват малкият бизнес, фермерът или друг предприемач, поощряват новите неща, докато в Русия това е почти невъзможно, заради всички тези правила и ограничения, през които трябва да се мине.
За Русия винаги е важно тя да е начело. Хрушчов каза веднъж, че СССР трябва да догони и задмине САЩ в производството на стомана и въглища. Това се случи. И какво от това? Към онзи момент за пазара бяха важни вече транзисторите.
Така че, когато се опитваш да предскажеш бъдещето в променящия се свят, рискуваш да се излъжеш в преценката си.
Както знаете, някои фирми започнаха работата си преди 20-25 години в гаражи. Ако Бил Гейтс и Стив Джобс трябваше да получат по 20 разрешителни от бюрократите, те никога не биха създали Майкрософт или Ейпъл.
(Редакцията публикува този преводен материал само, за да достигне гледната точка на американския дипломат до читателите).