В съвременните международни отношения с особен интензитет от началото на ХХІ век се извършва международното престъпления геноцид (в различни форми), чрез воденето на агресивни войни, военни престъпления, международен тероризъм и др. престъпления против човечеството. Обединяващ елемент поставен на първо място при определяне на тежките международни престъпления е поставено убийството на едно или едновременно на много човешки същества от един етнос.
Според съвременната наука терминът „геноцид“ (е съставено от две думи на лат. gens-род, племе, саеdеs-убийство, убиване) е физическото унищожаване на определена част от населението по родов (генен) признак. За пръв път в международен акт се определя в Съвместната декларация — обръщението към международната общност от Великобритания, Франция и Русия като престъпление срещу човечеството в началото на ХХ век във връзка със убийствата на милиони арменци (западна Армения) в Османската империя (част от Западна Турция) независимо от това, че все още не е признат от всички държави.
Актът на признаване не е определящ дали определено деяние се квалифицира като геноцид, когато е доказано, че е осъществено в действителност международно признато престъпление, нарушаващо международното право. Факта за практически извършеното международно престъпление е определящ. Фактически осъществявания геноцид е официално определен като международно престъпление след края на Втората световна война в приетите международни актове.
На 11 декември 1946 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, в която се посочва, че геноцид е престъпление против човечеството съгласно международното право.
Под егидата на ООН на 9 декември 1948 г. се прима Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението гоноцид, с което установява международноправния статус на понятието „геноцид“ като тежко престъпление против човечеството.
Съгласно чл. ІІ на Конвенцията ГЕНОЦИД е всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожено изцяло или от части една национална, етническа, расова или религиозна група като:
А-убиване на членове на групата;
В – причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
С – умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;
D – налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
Е – насилствено предаване на деца от групата на друга група.
Съвременното международно право съгласно този текст признава, че физическото унищожаване на група (по етнически или друг признак) от населението на една държава чрез убийство или по друг начин, при който членовете на групата не могат да оцелеят пълно или частично се квалифицира от неговите разпоредби като геноцид.
В съответствие с разпоредбите на чл. ІІІ от Конвекцията се определят следните действия за наказуеми:
— Геноцид;
— Заговор за извършване на геноцид;
— Пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;
— Опит за извършване на геноцид;
— Съучастие в геноцид.
Съгласно този текст на Конвенцията наказуеми в съответствие с международното право не е само осъществяването пряко на геноцид над една група от населението, но и всички действия, които създават предпоставки за неговото осъществяване.
След внимателен анализ на съдържанието на Конвенцията обобщено може да се приеме, че нейните разпоредби квалифицират действията (провеждани като официална държавна политика) като противоречащи на съвременното международно право, когато са насочени към физическото или душевно оцеляване, с цел унищожаване изцяло или от части на съществуваща неудобна група в държавата, открояваща се по национален, етнически или религиозен признак.
В съответствия с чл.6 навлезлия в сила през 2002 г. Римски статут, който е устав на Международния наказателен съд „геноцид“ се определя като действие, извършено с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти етническа, национална, расова или религиозна група (като напр. убийство на членове на групата, насилствено предаване на деца от групата на друга група, умишлено налагане на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване и т.н.).
Международните престъпления са тясно свързани с института на съвременното международно право – международноправна отговорност. Международноправната отговорност настъпва веднага след осъществяването на международноправно нарушение. Формата на отговорност е в зависимост от степента на настъпилите последствия.
В началото на ХХІ век съгласно съвременното международно право един от най-актуалните проблеми продължава да бъде престъплението геноцид.
В международноправната доктрина няма единно мнение относно геноцида. Според някои от авторите „същественият елемент, който подлежи на доказване, е „намерение да се унищожи изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава“ .
Друг автор е на мнение, че „Геноцидът, независимо дали е извършен във военно или мирно време, е престъпление против международното право, което договарящите страни се задължават да предотвратяват и наказват“. Трети автор счита, че „В Конвенцията (от 1948 г.) е дадено изчерпатерно определение, което не поражда съмнения и не се нужда от разширяване и предефиниране“и т.н.
В съвременните международни актове подробно е разгледан престъплението „геноцид“. Така напр. в чл.6 на Римския статут „геноцид“ е всяко действие, извършено с намерение да бъде унищожена изцяло или от части национална, етническа, расова или религиозна група чрез:
убиване на членове на групата, чиято цел е пълното унищожаване на етническа група (или по друг признак).
Според съвременното международно право, съгласно противоправна държавна политика намираща се на територията етническа (или по друг признак) група се унищожава физически постепенно (или чрез еднократен акт);
- причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата, означава създаване на условия на групата, при които умственото и физическото състояние на групата биха довели до нейното частично унищожаване.
Съгласно противоправната политика на една държава, по отношение на част от населението (етническа група или по друг признак) се създават такива условия на живот, които причиняват тежки телесни или душевни повреди, при които състоянието на групата биха довели до нейното частично унищожаване;
- умишлено налагане на групата условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване.
Това на практика означава, че в държавата умишлено се провежда държавна политика насочена към постепенното физическо изчезване на групата ;
- Въвеждането на мерки за предотвратяване на ражданията в групата.
Съгласно международното право и международната практика, това е един използваните способи чрез които се цели естественото намаляване и постепенното унищожаване на групата;
- Насилственото предаване на деца от една на друга група, съгласно международната практика означава, частичното, постепенно унищожаване на една от възможните групи.
Една формите, приемани от международното право за постепенно унищожаване на определен група (по етнически или друг признак) е насилственото предаване на деца от една група на друга група.
Атанас БОРИСОВ*
*Докторант към Юридически факултет на ВСУ „Черноризец Храбър”