При цялата си критика към Барак Обама, Дамаск и Москва американските политици пропускат цяла поредица от «неудобни истини», които пречат за достоверната оценка на сирийския конфликт, твърди политологът Даниел де Петрис в National Interest.
По време на кризата се прояви пълната недееспособност на Съвета за сигурност към ООН в опитите му за регулиране на кризата.
А «нечовешката» тактика на Башар Асад с подкрепата на Русия се прояви като много ефективна, след като успешно извършва както териториални завоевания, така и дипломатически.
Тези, които поне веднъж са видели страшните кадри на разрушените от бомбардировките сирийски градове, едва ли някога ще ги забравят. Последните шест години, през които в страната бушува война, ни заставят да се замислим, нима не започва да се срутва цялата международна система, пише политологът Даниел де Петрис в статията си за National Interest.
Всички опити на държавния секретар на САЩ Джон Кери да постигне каквото и да е споразумение с Русия за регулирането на кризата вече са обект на насмешки сред консерваторите във Вашингон.
Американецът с увереност напуска преговорите, но много бързо разбира, че това е лъжливо чувство, — все едно е «мазохист, на който му харесва, когато го унижават руснаците».
Болшинството във Вашингтон предпочитат да ограничат критиката си само към президента Обама. В същото време хиляди сирийци продължават да загиват.
Нормално, правейки своите изявления, дипломатите предпочитат специално да сгъстяват краските, но в случая със Сирия по някаква причина така и не желаят да признаят «суровата истина», твърди авторът.
Например, първо, американските власти упорито не искат да видят, че сирийският лидер Асад и неговите руски съюзници печелят.
Когато Москва влезе в този конфликт, президентът Обама самоуверено прогнозира, че Русия «ще затъне в блатото», правейки аналогия с Афганистан през 1979 година.
Подобни неща могат да се чуят от членовете на администрацията и днес, но фактът си остава факт: руснаците помогнаха режимът на Асад да се задържи и съществено удължиха живота му. И днес с всяка руска атака позицията на правителствените войски на Дамаск стават все по-силни, а и картите на масата на дипломатическите преговори също.
Второ, не бива да забравяме, че Москва вложи много в сирийската си кампания — значително повече от Вашингтон. Последният само бие тревога за хуманитарната катастрофа и разрушените градове, а за Русия това са години дипломация, военни ресурси.
Залогът за Кремъл в случая със Сирия е къде-къде по-голям. Асад може и да е «кървав диктатор», а и «ирански лакей», но той не засягаше сериозно интересите на САЩ в региона — той можеше да бъде пренебрегнат. Но за Москва сирийският лидер «държи ислямистките варвари по-далече от Дамаск».
Сирийският конфликт показа, че Съвета за сигурност към ООН, а вероятно и цялата организация със своята бюрокрация са действени само на книга. Бомбардировките на болници, училища, жилищни сгради, джамии, магазини — нямаше никаква реакция от страна на Международния наказателен съд.
В Съвета за сигурност така и не могат да изработят каквато и да е детайлна резолюция, всички негови членове предпочитат да се обвиняват помежду си в нарушаване на примирието. Нееднократно заставяйки Съвета за сигурност да изглежда «немощен и несериозен» Башар Асад успя там, където не успяха Слободан Милошевич и Садам Хюсеин, твърди де Петрис.
Трябва да имаме предвид, че тактиката на сирийския лидер наистина работи. Това може и да е нечовешко — да не допускаш хуманитарната помощ в районите, в които е базирана опозицията, но това без всякакво съмнение е ефективно. Асад остава сляп и глух за всички вопли на ООН и всякакви правозащитни организации, особено когато за сметка на своята жестокост отвоюва територии.
«Международната общност трябва да спре да живее в приказка».
«Ако не приеме всички тези четири «сурови истини», може да не осъзнае реалните намерения на Асад, а с тях и възможността да занижи насилието».
Петя Паликрушева