Преоблечените съучастници на тероризма

 Сирийските « Бели каски» : Реалност и фикция

 

Млад мъж с бяла каска и отличителен жълто-син знак на ръката, в течение на четири часа рови из руините на разрушена сграда в провинция Идлиб, северозападна Сирия.

 

Най-накрая вижда това, което търси: бебенце. Отнася в линейката сякаш е негово.

 

Ето така западните СМИ показват доброволците от сирийската гражданска отбрана, по-известни като « Бели каски» .

 

Но как все пак стоят нещата в действителност?

За никого не е тайна, че от началото на Сирийската криза през 2011 година бяха създадени десетки НПО.

Тези организации носят звучни названия и отстояват правата и свободите на сирийците, осигурявайки при това хуманитарна помощ.

През 2012 година в списъка на тези организации беше включена Сирийската гражданска отбрана.

 

Тя е основана от бившия офицер на британското разузнаване и специалист по сигурност Джейсъм Лий Мейзър, участвал в различни конфликти по целия свят, включително Ирак, Ливан и Палестина.

 

След няколко години Сирийската гражданска отбрана от обществена организация се превръща в структура със собствена униформа, символика и даже автомобили. Из цяла Сирия са разположени 119-те й централи : в Алепо, Идлиб, Латакия, Хомс, Хама, Дамаск. През 2016 година даже се предприема опит « Белите каски» да бъдат предложени за Нобелова награда за мир.

 

Въпреки това, малко са онези, които помнят, че доброволците на « Белите каски»  се появяват именно в районите, окупирани от опозицията, те отказват да пускат там представителите на Червения Полумесец и Червения Кръст.

 

« Каските» продължават да твърдят, че организацията им е безпристрастна хуманитарна организация, без каквато й да е вярност към политически партии или групите военни.

 

В същото време  те получават огромно спонсориране от различни правителства- Великобритания, Германия, Дания и Холандия.

 

Но най- големият им дарител е Агенцията по международно развитие на САЩ (USAID), което извършва финансирания на различни НПО по целия свят. През април 2016 година, прессекретарят на Държавният департамент на САЩ Марк Тонър потвърждава, че от 2013 година насам  „Каските“ са получили 23 милиона долара.

 

Очевидно е, че Сирийската гражданска отбрана, получаваща такова спосориране, трябва да прокарва интересите на тези страни, които влагат в нея.

Ярък пример за това е нападението над хуманитарния конвой на ООН в Алепо на 19 септември.

 

Доброволците на « Белите каски« се появяват « случайно» първи на мястото на произшествието, за да съобщят за нападението и тутакси обвиняват сирийската и руската авиация.

 

Доброволците уж намират няколко части от авиобомбите, а и били видели сирийски вертолети. Тази информация се споменава в Сирийският наблюдателен пункт по правата на човека, който се намира в Лондон. Веднага след това правителството на САЩ направи извод, позовавайки се на т.нар. доклад, изготвен от сирийската НПО.

 

Прави впечатление фактът, че хуманитарните активисти се оказват в района, контролиран от терористичната групировка Джебхат- ан-Нусра. Но, ако се заровим по-дълбоко – то всичко става ясно.

 

Британският експерт по Близкия Изток Ванеса Билей твърди, че « Белите Каски» подготвят почвата за военно нахлуване на САЩ и съюзниците им, като си сътрудничат с различни терористични групировки.

 

Според думите на Билей, организацията осъществява дейността си в районите, контролирани от Джебхат-ан-Нусра, и не само, че игнорира престъпленията, извършвани от терористите, но и се опитва да създаде благоприятен имидж за тях в средствата за масова информация.

 

Още едно доказателство за връзките между «Каските» и терористите, е фактът, че на 20 април ръководителят на организацията Раед Салех получава отказ за влизане в САЩ, където е трябвало да получи награда от InterAction – съюз на агенциите по оказване на помощи. Според официалната версия, срокът на визата му е изтекъл, но Ню Йорк Таймс предполага, че е бил заподозрян в тероризъм.

 

Голяма част от активистите на «Белите Каски» се оказват членове на въоръжени групи. Съществуват редица доказателства за симпатиите им не само към опозицията, но и към терористите.

 

« Каските» обичат да споделят снимки и коментари в Twitter и Facebook, показвайки хората, които работят в т.нар. гражданска отбрана.

 

Става ясно, че белите « Белите Каски» са не само хуманитарна организация, но и прикритие, използвано за подкрепа на бойците от различни терористични групировки.

 

« Каските» могат да се използват и за разпространението на необходимата фалшива информация: в своите постове активистите от гражданската отбрана постоянно публикуват снимки от бомбардировки на болници, училища и джамии, представяйки ги за дело на сирийските ВВС и съюзниците им.

 

След което идва ред на наблюдателния пункт по правата на човека и редица западни СМИ.

 

Опитните журналисти, обаче, поставят под съмнение правдивостта на информацията предоставяне от « Белите Каски».

 

Независимият италиански журналист Маринел Кореджо изяснява, че нито една медицинска организация никога не е посочвала, че който и да е обект от структурата, е пострадал в резултат на сирийски или руски бомбардировки. Нито една от сградите, повредена или разрушена от бомбардировките, няма необходимите идентификационни признаци.

Италианските изследователи стигат до извода, че сградите, разположени до групите на джихадистите, са всъщност полеви болници на терористите и нямат нищо общо с държавните системи на здравеопазване или с международни организации от рода на Червения Кръст и др.

 

Очевидно е, че сирийската гражданска отбрана не преследва целите, поставени й от нейните ръководители. «Каските» не само оказват хуманитарна помощ, те сътрудничат с терористичните групировки.

 

Очевидно е и друго: предоставената информация от «Каските» за нападението на конвоя на ООН недалеч от Алепо, а и за други „престъпления“, за които се твърди, че са извършени от сирийските ВВС и техните съюзници, е доста съмнителна. Разследването, което планира да започне ООН, трябва да се базира не на твърденията на «Каските», а на обективна информация, представяща всички страни в конфликта.

 

Чрез така създаденият от западната преса образ за белите каски, като спасители,  изчезва.

 

Открива се реалността: хората носещи униформи на хуманитарна организация всъщност подкрепят терористите.