Наблюдателят от британския вестник The Independent, специалистът по Близкия Изток Патрик Кокбърн обръща вниманието на читателите върху разликата в начина, по който се информират те от страна на западните СМИ по две военни операции в Близкия Изток: настъплението в Мосул в Ирак и Алепо в Сирия.
«Сравнете ги, замислете се как медиите предават информацията за Мосул и за източно Алепо — и това ще ви каже много за пропагандата, на която ни подлагат», — пише той в статията.
Той обяснява в каква си приличат двете операции. И в Ирак, и в Сирия правителствените сили с подкрепата от въздух от страна други държави водят настъпление над крупни сунитски градски центрове, завзети от терористите от Ислямска държава.
В източно Алепо са се струпали осем хиляди метежници, които биват атакувани от сирийската армия в съюз с шиитските и въоръжени части от Иран, Ирак и Ливан.
Подкрепата от въздуха се осъществява от сирийските и руските самолети. В града, както твърди Кокбърн, живеят около 250 хиляди мирни жители.
Международната общност осъди бомбардировките над Алепо, Кокбърн твърди, че това е правилно.
«Само погледнете следното: как международните СМИ разглеждат подобната ситуация в Мосул, разположен на около 300 мили източно от Алепо, — пише журналиститът. — Там иракската армия, сражаваща се заедно с кюрдските сили пешмерга, с шиитските и сунитските въоръжени части и с широката подкрепа от страна на ВВС на СЩА, са обкръжили един милион мирни жители и около пет хиляди бойци».
Описвайки операцията в Мосул, западните медии обвиняват за жертвите сред мирното население бойците — те използвали мирните жители като «живи щитове».
Говорейки за ситуацията в Алепо, «живите щитове» вече не се споменават от медиите, този път СМИ обвиняват «свирепата Русия» за жертвите сред мирното население.
Говорейки за разрушенията, които руската авиация уж е нанесла над Алепо, международните СМИ предпочитат да не си спомнят обсадата на град Рамади, където около 80 % от населението бе убито през 2015 г., след ударите на американската авиация.
В резултат чуждите правителства и журналисти получиха пълно изкривяване на представата за местния политически ландшафт. Сега се случва същото, добавя авторът на статията.
«Крайното лицемерие, което чуждата преса демонстрира при информирането за събитията в Ирак и Сирия, ще бъде достойна тема за докторски дисертации от страна на студентите, изучаващи използването на пропагандата в продължение на векове и злоупотребата с нея», — резюмира журналистът.