За пръв път терминът „престъпление против човечеството“ се използва за определяне на извършените кланета и унищожаване на арменци от Османското правителство на Турция в Съвместна декларация от 24 май 1915 г. приета от Великобритания, Франция и Русия, която не е международноправен акт.
Терминът „престъпление против човечеството“ за пръв път се включва в международен договор след Втората световна война в Устава на Международния военен трибунал в Нюрнберг, в който се формулират състави на международни престъпления – убийство, изтребление, поробване, заточаване и други жестокости, осъществени по отношение на гражданското население до или по време на война.
В приетите по-късно устави на международните трибунали за Руанда и бивша Югославия също така се посочва, че тяхната юрисдикция се разпростира и върху престъпления против човечеството (напр. масово убийство, депортиране и др.).
Престъпленията против човечеството се отделят в отделна група престъпления в Конвенцията за неприлагане на срока на давност към военните престъпления и престъпленията срещу човечеството от 1968 г. От текста на Конвенцията произтича правилото, че международно престъпление квалифицирано от международноправните принципи и норми като престъпление против човечеството, независимо кога и преди колко години е осъществено за него няма давност за него се търси отговорност.
През 2002 г. влиза в сила Римският статут, съгласно който се създава Международен наказателен съд, имащ юрисдикция по четири категории престъпления: престъпления срещу човечеството; геноцид; военни престъпления и агресия. В тях са определени единадесет деяния, извършени чрез широкомащабни и систематически нападения над гражданите, когато това е извършено съзнателно като напр.: убийство; депортиране или насилствено изселване; преследване на определена група или общност по политически, расови, национални, етнически, културни, религиозни или по други мотиви, недопустими от международното право и т.н.
Съгласно съвременното международно право общо приемане получава разбирането, че престъпленията против човечеството е съзнателна държавна политика насочена срещу гражданското население.
В съответствие с чл. 7, ал.1 на Римския статут (най-значимият съвременен международен акт) престъпленията срещу човечеството са определени като действия, които се извършват като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население, като напр.: убийство; физическо унищожаване; поробване; депортиране или насилствено преместване на население; лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право; изтезания; изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест; преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, религиозна принадлежност или пол в съответствие с ал.3 или поради основания, които са общопризнати за недопустими по международното право във връзка със всяко действие или всяко престъпление от компетентността на съда; насилствено изчезване на лица, престъплението апартейд и други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват страдание или тежко увреждане на тялото или на душевното или физическото.
Съвременната международноправна доктрина съдържа много и разнообразни предимно доктринални определения на престъпленията против човечеството с различни нюанси на систематично съзнателните действия.
Един автор е на мнение, че „престъпленията против човечеството съставляват самостоятелна група обособени престъпления“ .
Друг автор се присъединява към дефиницията на престъпленията против човечеството (дадена от чл. 7 на Римския статут), като приема, че „самите деяния са както по-голямата част от престъпленията са елементи на тежки и ненужни страдания – убийство, изтезания, изнасилване или други форми на сексуалво насилие, поробване, незаконно задържане в затвор, неправомерно преследване или депортиране и др.
Общо приемане на определения на различните понятия на престъпленията против човечеството получават в ал.2 на чл.7 на Римския статут, които следва да се анализират:
„ нападение срещу гражданското население“ е поведение, свързано с многократното извършване на деяния на изброените в ал.1 срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение. Общо приемане получава разбирането, че нападението срещу гражданското население в резултат на планирана държавна (или сродна) противоправна политика;
„физическо унищожение“ е всяко умишлено налагане на условия за живот, насочено към изтребване на част от населението, включително лишаване на достъп до храна и медицинско обслужване. Обобщеното приемане е, че физическото унищожение е свързано със създаването на гражданското население на условия на живот, при които е невъзможно физическото оцеляване;
„поробването“ е упражняването на някое от всички правомощия, свързани с правото на собственост над едно лице, и включва упражняването на такава власт при търговия с хора, особено жени и деца. Като цяло общото приемане е, че при поробването се ограничават правомощията на хората (предимно жени и деца), и е свързано с упражняването на власт над тях (включително и търговия-продаване в робство и т.н.) от други лица;
„депортиране или насилствено преместване на население“ е насилствено преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право. В съответствие с международното право депортирането или насилственото преместване на част от населението на една държава на територията на друга държава без международноправно основание по правило се осъществява по политически, етнически, религиозен или друг признак. Експулсирането и екстрадирането по правило е свързано с извеждането на един чужденец от територията на една държава за криминални прояви;
„изтезание“ е умишлено причиняване на тежка физическа или душевна болка или страдание на лице, което се намира под властта или контрола на обвиняемия, с изключение на това, изтезанието не включва болката или страданието, които са причинени или са присъщи, или са резултат единствено на правомерни санкции. Престъпно е деянието изтезание (чрез което умишлено се причинява тежка физическа или душевна болка), когато не представлява или е резултат от действия, произтичащи от правомерни санкции;
„насилствено забременяване“ означава неправомерно раждане от жена , чиято бременност е предизвикана от насилствено, с намерение да се повлия на етническия състав на определено население или да бъдат извършени други тежки нарушения на международното право. Обобщено съгласно международното право се приема, че насилственото забременяване е свързано с насилственото намерение върху етническия състав на определена част от населението на една държава;
„преследване“ е умишленото и тежко лишаване от основни права в противоречие с международното право поради причини, свързани с идентичността на групата или общността. Прима се, че като цяло преследването на практика е свързано с идентичността на определена група и общност в една държава основана на признак – език, раса, етнос, вероизповедание или други;
„престъплението апартейд“ означава нечовешки деяния с характер, аналогичен на посочените в ал. 1, извършени в контекста на институциализиран режим за систематично потискане и господство на една расова група или групи, и предприети с цел поддържане на този режим. Според международното право се приема, че престъплението апартейд е нечовешко деяние на господстваща част от населението (раса) чрез създаден държавен режим на систематическо потискане и господство над друга част от +население, представляващо друга расова група (групи);
„насилствено изчезване на лица“ е арестуването, задържането или отвличането на лица от или с разрешение, подкрепата или съгласието на държавата или политическа организация, последвано от отказ да се признае това лишаване от свобода или да бъде дадена информация за съдбата или местонахождението на тези лица, с цел те да бъдат лишени от правна защита за продължителен рериод от време. Съгласно съществуващата международна практика се прие, че насилственото изчезване на лица се извършва в някои държави с тяхно съгласие и подкрепа (или от политическа организация) по политически или други причини и те да са лишени от законова правна защита продължител период от време или завинаги.
По смисъла на ал.3 на чл.7 на Статута терминът „пол“ означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото.
Усилията на международната общност са насочени към развитието на института на международното право за търсене на „международноправна отговорност“ за правните последици, настъпващи в резултат на нарушаване на международното право. За съжаление и до сега съгласно съвременното международно право не е изградена цялостна система, която да урежда всички проблеми (подвеждане под международна отговорност на всички виновни), а засяга само отделни случаи и видове отговорност.
В съвременните международни отношения все още няма общоприета правна воля на международната общност за търсенето на еднаква международноправна отговорност на всички нарушители на принципите и нормите на съвременното международно право.
Теоретично в зависимост от степента на опасност на правонарушението формата на отговорност може да бъде: отговорност за агресия; отговорност за геноцид; отговорност за апартейд; отговорност за екоцид и т.н.
Международните престъпления като цяло са насочени към нарушаването на международния обществен ред, уреждан от международното публично право (МПП) и неговия отрасъл международното наказателно право (МНП).
Основната разлика между Международното публично право и Международното наказателна право е в различния субект на извършване на престъплението и неговата международноправна отговорност.
За нарушаването на нормите и принципите на МПП отговорност носи държавата (т.е. държавните и правителствените глави, висшите длъжностни лица, а също така и изпълнителите на престъпната държавна политика спрямо други държави и народи като напр. престъпления против човечеството, агресия, колониализъм, геноцид, екоцид и др.).
Субекти на отговорност съгласно нормите на МНП са физическите лица (наказателно – отговорни), граждани на различни държави, извършители на престъпления в различни държави, които не са в резултат на държавна политика, а на дейността на международната организирана престъпност, групови или индивидуални прояви с международен елемент като напр. тероризъм, наркотрафик, търговия с роби, оръжие, предмети на изкуството и др..,пиратство (морско и въздушно), вземането на заложници, екоцид, биоцид, фалшиво монетничество и др.
Следва да се отбележи, че съгласно международното право държавите носят международноправна договорна или деликтна отговорност за нарушение на международноправни принципи или неизпълнение на договорни задължения.
Наказанията и начина на изтърпяване на наказания също така се разграничават съгласно нормите на съвременното международно право.
Физическите лица (държавни и правителствени глави, както и всички заемащи висши държавни постове) носят международна наказателна отговорност (пред международните трибунали или международния наказателен съд) за престъпления против човечеството, против мира, за военни престъпления, геноцид, екоцид и др.
Физическите лица (в качеството на частни лица, участващи в отделни групи или индивидуално), граждани на една държава, извършили престъпления от международен характер, в друга държава носят наказателна отговорност в зависимост от това, на територия на коя държава е извършено престъплението и закона на коя държава ще се прилага.
Атанас БОРИСОВ*
*Докторант към Юридически факултет на ВСУ „Черноризец Храбър”