Британските политици се съревновават помежду си в обвиненията по адрес на руските и сирийски власти за обстрелването на Алепо, в същото време най-доброто решение за Лондон е отхвърлянето на «баналната риторика» и помощта за бежанците, пише Саймън Дженкинс за Spectator.
Британските власти жадуват да воюват в Сирия. Последваха «задължителните паралели» с атаките на Хитлер, в частност от страна на Андрю Митчел, който сравни обстрелването на Алепо с това на Герника в Испания по време на гражданската война. Други полиците искат «действия, а не думи» и считат за невъзможно «нищоправенето». За съвременния парламентарист е важно винаги нещо «да се прави», колкото и глупаво да е то, като например свалянето на руски самолети», отбелязва журналистът.
Министърът на външните работи на Великобритания Борис Джонсън заяви, че обстрелите трябва да се прекратят и да се заработи за решаването на проблемите — чрез «протести пред руското посолство».
«Сигурно Путин умира от смях», — пише Дженкинс.
Между другото, Великобритания достатъчно «поучаства в сирийския ад». Тя помогна на САЩ да се създаде ситуация на безвластие в съседен Ирак, където се зароди и процъфтя «Ислямска държава». После Британия подкрепи и въоръжи опозицията през 2012 година по време на въстанието срещу сирийския президент Асад. Това, разбира се, доведе до следното: Асад потърси помощ от Русия, Иран и «Хизбулла», отбелязва журналистът от Spectator.
Обсъжданията от страна на британските парламентаристи на сирийския въпрос доказват «могъществото на тщеславието на Блеър», дори независимо от фиаското, до което доведе то. Великобритания участва във войните в Ирак, Афганистан и Югославия, но това не доведе до мир, припомня журналистът.
Всички страни са длъжни да помогнат на тези, които са засегнати от войната. Трябва да помага на хората, а не да се задълбочават техните страдания. Вместо да се вмъква в сирийската война, Великобритания трябва да «утеши жертвите от войната» и да помогне на бежанците. На този етап политиците призовават «да се спре руската агресия», но забравят, че Великобритания в знак на подкрепата си към САЩ, също бомбардира в Сирия, отбелязва авторът.
«…По-добре британските политици да губят времето си за организирането на помощ, отколкото гръмко да спорят, да бият барабаните на войната и да хвърлят бомби», — резюмира журналистът от Spectator.