Международният наказателен съд е постоянен съдебен орган, който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на «агресия» (това понятие все още не е дефинирано, очаква се дефиниция в по-късен етап).
На 17 юли 1998г, по време на дипломатическата конференция на пълномощните представители на ООН се приема Римския статут който учредява Международния наказателен съд, но официално бива създаден на 1 юли 2002г. (денятq в който Римският статут влиза в сила).
За напред Съдът има право да упражнява юридисдикцията си спрямо лица във връзка с много тежки престъпления, предизвикали международна загриженост, извършени преди тази дата и посочени в този статут.
МНС може да упражнява своето право, ако обвиняемият е гражданин на държава-членка или ако престъплението е извършено на територията на държава-членка, или ако случаят се предава чрез съвета за сигурност на ООН.
Съдът има предназначение да допълва националните съдебни системи. Той може да упражни своята юрисдикция, само когато националните съдилища се откажат от своето право поради нежелание или некомпетентност. Инициативата по отношение на разследването и съдебното решение е оставено на държавите-членки.
МНС е независима международна организация със седалище в Хага, Холандия, но съдебният процес би могъл да се проведе навсякъде. Oтношения на МНС с ООН се регулират чрез договор за сътрудничество. В него са назначени 18 съдии.
Франция и САЩ взеха участие в създаването на МНС през 1998 г., тогава е подписан Римският статут. Но Конгресът на САЩ никога не са ратифицирали тази документ. Буш-младши отзова подписа на Клинтън. Т.е. САЩ не желаят да бъдат участници в Международния наказателен съд.
След Втората световна война са създавани трибунали за всеки случай, ако може така да се каже. През 1990 г. има редица трибунали, в това число за Югославия. Всички видяхме как работи той.
Доколко добра е идеята за постоянен съд, ако САЩ отказват да участват в него?
САЩ демонстративно напуснаха споразумението. Но сега, когато нарасна интензивността на военните операции на САЩ зад граница, видимо американските политици започват да се страхуват от нещо.
Може ли съдът да признае Русия за виновна?
МНС разглежда само персонални дела на ръководители на държави и военачалници, които са издавали престъпни заповеди. Международната наказателна отговорност е персонифицирана.
Трябва да се знае, че в случая е нужно съгласието на държавата да се разследват нейни граждани. Т.е. Русия трябва да се съгласи да се проведе следствена процедура по отношение на нейните ръководители. В противен случай не може да стартира МНС.
В този смисъл може да се твърди убедено, че изявленията на френския външен министър, че Русия ще отговаря пред Международния наказателен съд, звучат меко казано глупаво.
В думите на френския министър е заложена мощна концепция, — това твърди вице-президентът на Академията за геополиитчески проблеми Константин Соколов.
Целта на инициативата е да се попречи на хората да отделят главното от второстепенното. Ако говорим за Алепо, главното е ситуацията, която създаде Западът в Сирия и в региона.
Сирийските събития отдавна са обяснени, известни са причините за конфликта. И изведнъж започва да се говори, че Франция, видите ли, се е загрижила за съдбата на мирните жители на Алепо. Абсурдно, нали?!
Нали не сте забравили, че Западът отдавна иска да спретне «цветна революция» и в Русия. Целта е да се изрови Русия отвътре. Затова западната пропаганда така и работи. Твърдят, че в Русия живеят някакви откачени, които искат да завоюват целия свят. Макар никой да не казва, защо тези «откачени» искат това.
В момента наблюдаваме поредния етап от подготовката за преврат в Русия.
Приказките за някакви международна наказателна отговорност за ръководството на Русия са предназначени само и единствено за руската либерална опозиция.
С нея ще се справят самите руснаци. Това е повече от ясно.