«През 1998 г., казва Клинтън, използвахме всички средства за разрешаване на
криизата в Косово — планове за физическо ликвидиране на Милошевич, тайно въоръжаване на Армията за освобождение на Косово, прехвърляне през границата на терористи за саботажни действия, убийства на цивилни и полицаи и предизвикване на масово изселване на албанското население.
Нашата въздушна кампания е разрушила или повредила една трета от сръбските бронетранспортьори и артилерията в Косово, по-голямата част от капацитета на сърбите за производство на оръжие и гориво, нанесла е огромни щети и на други сектори на сръбската икономика.
Както в Северна Корея, Виетнам и Ирак, ние ще осъществим докрай политиката си на изпепелената земя, докато не остане нито един жив сръбски войник, докато не заставим и последния сърбин да приеме нашия цивилизационен избор. Нашата военна кампания ще продължи, защото се ръководим от стратегията за окончателно и безвъзвратно премахване на православно-славянската хегемония на Балканите и в Централна Европа.
Деструкцията на Сърбия и трайното присъединяване на Албания, Македония и България към мюсюлманските ценности ще създадат нова обстановка на Балканите и в Европа. ЕС и САЩ трябва да унищожат докрай т. нар. национални икономики на държавите от региона, за да станат те неделима част от новия световен ред.
Стимулирането на националното развитие, на националната самобитност трябва да отстъпят място на атлантическите критерии и ограничаване на националния суверенитет в бившите социалистически страни. Балканите трябва да станат център на атлантическия ден, на взривени болници, детски домове, църкви и манастири, радиотелевизии, на срутени за десетилетия мостове, на опожарени рафинерии и химически заводи, които да превърнат в екологическа пустиня всяка страна, отказала да приеме нашия нов цивилизационен избор.
Ние и нашите съюзници трябва да следваме стратегията, която да гарантира превеса на силите, обединяващи Югоизточна Европа, за да влезе тя в новия световен ред, в който няма и не ще има място за православно високомерие и славянско упорство и превъзходство».
По-късно у нас американският президент бе посрещнат от българските политици като месия, с добре тренирано раболепие.
Редовете от обръщението му към косовските албанци едва ли биха смутили доброто им настроение след поредния коктейл, увлечени в безпринципни битки за надмощие и лично преуспяване, все така заигравайки със съмнителни «балансьори» в парламента. И за кой ли път изваяха смешно-тъжната, гротескна фигура на новоизлюпените радетели на свободата в нова България.
Този сценарий и методи бяха изпробвани в Югославия. Последваха Афганистан, Ирак, Либия, Тунис, Египет, Сирия — едни и същи играчи с едни и същи негодници!
