След абдикирането на Фердинанд идва историческият шанс на БЗНС. Коалиционното правителство на Ал. Стамболийски не изневерява на традицията и срещу митингите, стачките и демонстрациите в края на 1919 г. хвърля полиция и т.нар. оранжева гвардия.
Транспортната стачка от същата година, тази първа по рода си национална изява на хората на наемния труд, променя тактиката на земеделския лидер, който подготвя изключително благоприятните резултати от изборите за Народно събрание на 28 март 1920 г. БЗНС си осигурява 110 депутати, БКП – 50, Демократическата партия – 24, Народната – 14, и т.н.
Практиката резултатите от изборите да стоят в пряка зависимост от силата на натиска върху гласоподавателите придава на всяка парламентарна победа характера на кратковременна еуфория. Този характер се усилва от заплашителното присъствие на новосформирания Военен съюз, който от създаването си през септември 1919 г. постепенно обхваща офицерския корпус, често обиждан, пренебрегван и обвиняван за военните загуби от земеделците. Те получават смазващо превъзходство на изборите на 23 април 1923 г. с помощта на манипулиран от тях избирателен закон и със своите 212 мандата в Народното събрание предизвикват противниците си към преврат.
Военният съюз го провежда на 9 юни същата година, но го вписва в историческите хроники с една рядка особеност – подло успокоителното посещение на цар Борис III на 7 юни в дома на Ал. Стамболийски в с. Славовица, ще рече два дни преди ареста и седем дни преди касапското убийство на земеделския водач.
Ръководството на БКП, намиращо се в изострени отношения с него, обявява неутралитет пред акциите на превратаджиите въпреки подкрепата за БЗНС от местни комунисти в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и на други места. Тази неутрална позиция е прибързано коригирана от Изпълкома на Комунистическия интернационал в Москва, който налага на БКП, ръководена от Георги Димитров, да започне подготовка за масово въстание и изпраща в помощ генералния секретар на Коминтерна Васил Коларов. Нечути и неразбрани са внушенията на патриарха на социалдемокрацията в България Д. Благоев, който предрича неуспех.
Думите му се сбъдват. Още на 12 септември 1923 г. правителството арестува изпреварващо около 2500 комунисти, повечето от които са ръководители на местните структури на партията в страната. В отговор въоръжен отряд превзема с. Мъглиж, Старозагорско, през нощта на 13-и срещу 14-и, но войската го отхвърля в Стара планина. Работническо-селска власт е установена на 19 срещу 20 септември в Нова Загора, докато в Чирпанско и Казанлъшко вилнее стихията на неорганизирания бунт. В тези райони и другаде в Южна България войската лесно се справя с непокорните.
Главният революционен комитет в състав В. Коларов, Г. Димитров и Гаврил Генов обявява вече късната дата 22 срещу 23 септември за начало на въстанието, което фактически отцепва Северозападна България. Завзети са Фердинанд (дн. Монтана), Берковица, Оряхово, Бяла Слатина, Кнежа, десетки села, ожесточени боеве се водят в Лом, гара Бойчиновци и другаде. Тези действия са обаче предизвестия за загубата, която е заложена и в пасивността на комунистите от големите градски центрове, и в пропуска на БКП да спечели войнишкия състав на армията на своя страна.
Септември ще бъде май — написа поетът Гео Милев.
Гражданската война завършва с парламентарни избори през ноември 1923 г., благодарение на които Александър Цанков, окървавеният професор, закрепва властта си и за да я гарантира занапред, прокарва през Народното събрание прословутия Закон за защита на държавата (ЗЗД).
Всички леви формации са поставени на подсъдимата скамейка, срещу тях и техни ръководители се хвърлят екзекутори, предимно членове на ВМРО.
Отговорът на БКП е нещастно пресметнат, тъй като атентатът в софийския храм “Св. Неделя” на 16 април 1925 г., в който загиват над 140 души, но не и цар Борис III, тръгнал със закъснение, предизвиква нова вълна от масов терор и изменение на ЗЗД – смъртно наказание се предвижда както за извършителите на обществено опасно престъпление, така и за техните помагачи и укриватели.
Белият терор 1923-1925 г.
Арестувани комунисти и земеделци