Все повече и повече хора не вярват на средствата за масова информация и сами правят изводите си за случващото се в света. Един от френските доброволци, воюващи в Донбас, каза следното:
„Ние сме френски доброволци и сме от първата вълна на групата, която вече се готви да напусне Донбас. Подкрепяме геополитическата идея за европейско единство. Ние сме революционери и традиционалисти. Пристигахме в Донбас, където хората от Киев убиват мирни граждани.
Тези, които провеждат тази антитерористична операция в Донбас, са марионетки на международата олигархична мафия. Хората трябва да проумеят, че си имаме работа с Третата световна война.
Тя започна в Либия, после се премести в Сирия, а сега е в Донбас. Виждаме, че Русия е една от малкото държави, които се осмеляват да хвърлят ръкавица на глобализма и да се сражават с него.
Тук сме, за да помогнем на Русия в тази борба. Тук сме, не за да печелим пари. От битката ни тук не сме получили и копейка. Дори сме в сериозен разход, защото сами се добрахме до тук“.
Независимо от американската пропаганда и огромните разходи на САЩ за пласиране на „демокрация“, а при разходите за украинските НПО това са 5 милиарда долара, светът започва да преминава на страната на Русия.
Това се случва въпреки факта, че средствата за масова информация не публикуват достоверна информация за Русия и Украйна. Хората по целия свят все повече симпатизират на Русия.
Парадоксално е, че след краха на комунизма и отричането от страна на Русия на нейната сталинска история, и в света, и в Русия отново се ражда култът към силния ръководител.
Как изглежда „демократът“ а-ла Бжежински, знаем до болка. Длъжен съм да ви кажа, че никога не съм бил поклонник на САЩ, нито на Русия.
Когато мечтаех за пътешествие, никога не съм си и помислял да тръгна за Русия. При мисълта за тази държава в главата ми нахлуваха КГБ, бедност, корупция, бандитизъм, мръсотия, студ и безпаричие. Книгите на полските автори, които четях, подчертаваха това гореспоменатото силно. В моята държава презентираха Русия като някаква изостанала държава, която трябва да се разглежда като рядко животно в зоопарка.
Такъв е образът на Русия и днес в Полша.
Но и американците никога не са ме привличали.
Може би защото тази криптофашистка държава с нейния Национален фонд за подкрепа на демокрацията и неговите спонсорски инжекции на пучове, войни и екстремизъм в други държави надмина целия планетарен цинизъм…
Вероятно, ако бях живял в Полша във времената на „дълбокия комунизъм“, то днес трудно бих харесвал руснаците и бих пял, подобно на Радослав Сикорски, полския министър на външните работи, хвалебствени песни за САЩ и бих подкрепял НАТО в Европа, която уж е дълбоко „заплашена“…
Тогава защо тъкмо „руският апаратчик от КГБ“ и постсъветски агент Путин, както го наричат средствата за масова информация, е толкова популярен в света?
Не знам колко харчи Русия за PR. Но знам колко хвърлят САЩ. А това е огромна сума. Но стадото овце вече започват да разбират, че има нещо мътно „в Дания“…
Хората започват да осъзнават, че Чичо Сам е нагазил твърде далеко, а в бъдеще ще гази още по-навътре, и че тези американски приказки за „терористи“ няма да променят нищо, когато пред домовете ви се появят бронираните автомобили и започнат да гърмят по журналистите, както се случи във Фергюсън.
А вас без съд и присъда ще ви извлачат от апартамента и през целия ви останал живот ще ви набутат в някоя база на ЦРУ, да кажем в Полша, там има такива.
И всичко това в съответствие с „демократичните“ права, както по времето на подпалването на Райхстага.
