„Притежава задълбочени познания и интереси по т. нар. македонски въпрос. Активно се включва в живота на младежката организация на Културно-просветния клуб „Гоце Делчев» и стои на правилни партийни позиции по националния въпрос. Контактен е, съобразителен, наблюдателен и има положително отношение към органите на ДС», Шесто управление на ДС, 1989 г.
2.Кандидат за народен представител в 41-то Народно събрание на парламентарните избори през 2009 г., издигнат от политическа партия „Ред, законност и справедливост” в 19-и МИР-Русе.
3.Кандидат за президент на президентските избори през 2011 г., издигнат от политическа партия „ВМРО – Българско национално движение”.
4.Кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание на парламентарните избори през 2013 г., издигнат от политическа партия „ВМРО – Българско национално движение” в 15-и МИР-Плевен и в 25-и МИР-София.
5.Кандидат за евродепутат в Европейския парламент на европейските избори през 2014 г., издигнат от коалиция партии „България без цензура, ВМРО-БНД, ЗНС, Движение Гергьовден”.
Красимир Каракачанов е председател на политическа партия „ВМРО – Българско национално движение» (МВРО-БНД) и народен представител, избиран в Народното събрание като кандидат от три различни партии и коалиции.
Семейство и образование
Произхожда от семейство на служещи. Бащата му е член на БЗНС (казионен) и работи като завеждащ сектор „Политпросвета» в Постоянното присъствие на земеделски съюз преди 10 ноември 1989 г. Майка му е безпартийна, специалист в комбинат за металорежещи машини.
Завършва средното си образование в София. През 1983-1985 г. отбива военната си служба, след което е приет студент във Великотърновския университет „Кирил и Методий», история. През 1987 г. се прехвърля в Историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски».
Набелязан от Шесто управление на ДС
През 1989 г. Красимир Каракачанов е набелязан от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Той е определен за „подходящ» при проучване за придобиване на агентура по линия на „промакедонски национализъм» от средите на младежта. По това време е студент III курс и проявява интерес към македонския въпрос. Заедно със свой състудент посещава редовно сбирките на Културно-просветен клуб (КПК) „Гоце Делчев», където е избран за зам.-председател на младежката секция.
Оперативен контакт с него е установен на 5 февруари 1989 г. В този период Шесто управление на ДС го води като кандидат агент под псевдоним „ДОНЧО». С него са проведени пет срещи и това си качество Каракачанов предава в писмена форма четири сведения, които ДС определя като „представляващи оперативен интерес».
Донесенията на к. аг. „ДОНЧО» са запазени в досието на Каракачанов. Те се отнасят до хора, свързани с (КПК) „Гоце Делчев» или югославски граждани, както и за организационното състояние и дейността на клуба.
Вербуван по линия на „промакедонски национализъм»
Три месеца след първоначалния оперативен контакт Красимир Каракачанов е вербуван за агент под псевдоним „ИВАН» от оперативен работник от отдел 03 „Борба с подривната дейност на противника по направление религия, ционизъм, белоемиграция и техните задгранични центрове» на Шесто управление на ДС. При вербовката присъства и началника на отделение 03 на отдела. Вербуването се извършва в хотел „Родина» в столицата.
„Каракачанов заяви, че е съгласен с направеното предложение и подчерта, че съобразно силите и възможностите си ще оказва съдействие на органите на ДС и занапред», е отбелязано в строго секретния рапорт за вербуването му. По преценка на началника на отделение 03 на отдел 03 на Шесто управление на ДС, присъстващ на вербовката, от Каракачанов не е взета декларация.
„Каракачанов притежава необходимите лични качества и естествени възможности да съобщава оперативно интересна информация по линия „промакедонски национализъм», е заключението на оперативните работници от Шесто управление.
В досието на агент „ИВАН» са запазени общо 5 ръкописни донесения, отнасящи се основно до организационния живот на КПК „Гоце Делчев». В едно от агентурните си донесения „ИВАН» информира за създаването на Независимо македонско дружество „Илинден». То е последното и е от 13 декември 1989 г.
Досието му не съдържа данни кога точно е преустановена работата с него. Материалите в досието на агент „ИВАН» са прошнуровани и подпечатани едва през август 2007 г. Почти всички страници в него да преномерирани, което дава основания да се предполага, че до този период върху съдържанието му е могло да бъде извършвана интервенция.
Обявяване на агентурната принадлежност на Каракачанов към ДС
За първи път принадлежността на Красимир Каракачанов към Държавна сигурност става известна през май 2006 г., малко след скандала с изваждането на досиетата на група журналисти от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков. Огласяването му е в резултат на отговор на министър Петков на въпрос на журналиста Николай Бареков от bTV за общо 47 водещи политици и духовници. Съдържанието на документите за Каракачанов тогава не е огласено.
Официалното обявяване на Каракачанов за агент на Шесто управление на ДС става от Комисията по досиетата през есента на 2007 г. при проверката на народните представители.
Връзката между агент „ИВАН» и осведомител „ИВАНОВ»
Със същото решение на Комисията по досиета, с което през 2007 г. е обявена принадлежността на Красимир Каракачанов към Шесто управление на ДС под псевдонима „ИВАН» при проверката на народните представители, сред другите сътрудници на ДС е обявен и Дончо Каракачанов, народен представител в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), издигнат от казионния БЗНС. Той е баща на Красимир Каракачанов.
Според изнесената от Комисията по досиетата информацията Дончо Каракачанов е привлечен като осведомител от Окръжно управление на МВР-ДС в Русе през 1972 г. под псевдонима „ИВАНОВ». Дейността с него е преустановена през 1989 г., когато е вербуван сина му Красимир Каракачанов. Като кандидат агент Шесто управление на ДС го води под псевдоним „ДОНЧО», каквото е бащиното му име.
Скриване на агент „ИВАН» от Комисиите „Бонев» и „Андреев»
След разгласяването на агентурното минало на Красимир Каракачанов от министър Румен Петков през лятото на 2006 г. става ясно, че досието му е скрито по време на управлението на ОДС и правителството на Иван Костов. Тогава работят първите две Комисии по досиетата, избрани по закон. Първата е оглавявана от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, а втората от депутата от СДС Методи Андреев.
От картона на Каракачанов в картотеката се разбира, че до 2007 г. досието му не се намира в архива на МВР, а в Национална служба „Сигурност».
Позицията на Каракачанов за агентурното му минало
След разгласяване на агентурното му минало от министър Румен Петков през 2006 г. Красимир Каракачанов заявява, че не се срамува, защото цялата му дейност е била в интерес на България:
„Това, което са поискали от мен, е било да си напиша мнението по определени въпроси за българо-югославските отношения и най-вече по македонския въпрос. И аз съм написал това, което съм мислил. Между другото, доста критично за тогавашния режим. Че нашата държава няма политика по македонския въпрос, че се оставят югославските средства за масова информация и пропагандни институции да пропагандират македонската нация и в България, и по света.
Чисто експертни неща, мои лични мнения по този въпрос. И ако един ден наистина отворят архивите, ще се види за какво става дума. Под всяка една дума, която аз съм написал, мога да се подпиша и сега. Защото, за съжаление българска държава, не само преди 10 ноември 1989 г., но и след 10 ноември няма никакво мнение по македонския въпрос.
Тези неща, които съм писал, не са доноси. За македонски граждани въобще не е ставало дума. Става въпрос за процеси, за мои становища по македонския въпрос и нищо друго. И никой не е поставял въпроса аз да бъда някакъв си сътрудник, агент и т.н. Просто от мен са искали да си напиша моите становища и аз съм ги написал.
За разлика от някои, които започнаха да се извиняват, аз няма да го направя. На кого да се извинявам – на сръбската политика, която 90 години унищожава българите в Македония и Западните покрайнини, или на македонските служби за сигурност, които и до днес финансират ОМО „Илинден» и разни сепаратистки организации. Не само, че няма да им се извиня, ами каквото съм могъл да направя, съм го направил, и съжалявам, че не съм имал и по-големи възможности.»
Политическа кариера
Политическата дейност на Красимир Каракачанов се свързва с възобновената през декември 1990 г. дейност на Вътрешна македонска революционна организация – Съюз на македонските дружества (ВМРО-СМД). На учредителния й конгрес е избран за секретар до 1995 г. От 1995 до 1997 г. е съпредседател на ВМРО, а от 1997 г. е негов председател.
В публичното пространство е обвиняван от различни фигури, свързани с българските преселници от Македония, че е заграбил имотите на Съюза на македонските дружества, а след това, че е превърнал МВРО в политическа партия.
През 1997 г. той влиза в 38-то Народно събрание (1997-2001) като депутат от листата на СДС. Тогава е член на Парламентарната комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 г. напуска коалицията ОДС. ВМРО-БНД, заедно с движение „Гергьовден» участва на парламентарните избори за 41-во Народно събрание, но не успява да влезе в парламента.
Отново става народен представител в 40-то Народно събрание (2005-2009). Тогава оглавяваната от него партия ВМРО-БНД влиза в коалицията „Български народен съюз» (БНС) заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски. БНС успява да вкара в парламента с 13 депутати, между които и Красимир Каракачанов.
През 2009 г. е кандидат за народен представител за 41-то Народно събрание, издигнат от политическа партия „Ред, законност и справедливост», но не е избран.
През 2011 г. ВМРО-БНД издига кандидатурата му за президент, която събира 33 000 гласа или 0,99%.
През 2013 г. на предсрочните парламентарни избори ВМРО-БНД се явява самостоятелно и не влиза в парламента, събирайки подкрепа от 66 000 гласа или 1,88%.
На Европейските избори през май 2014 г. ВМРО-БНД се явява в коалиция от партии „България без цензура», Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден», но Каракачанов е избран за евродепутат, тъй като е последен в листата.
Преди предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г. за 43-то Народно събрание ръководеното от Каракачанов ВМРО напуска коалицията с „България без цензура» на Николай Бареков и влиза в коалицията „Патриотичен фронт» заедно с Национален фронт за спасение на България на собственика на телевизия „Скат» Валери Симеонов.
Коалирането си с различни политически сили Красимир Каракачанов обяснява с думите:
„Това е, както и с живота – всичко търпи промяна. Ако човек не прави никакви завои през целия си жизнен път, той със сигурност не е нормален. С партиите е така. И е нормално да правят различни коалиции.»
Коалицията „Патриотичен фронт» събира 239 000 гласа или 7,28% и вкарва в 43-то Народно събрание общо 19 депутати, сред които е и Красимир Каракачанов.