Понастоящем в САЩ търсят виновните за нахлуването на Путин в Крим. Едни приписват това на слабостта на администрацията на Обама, други – на миналите грехове на Вашингтон, който започна войната в Ирак. Според National Interest, и двете версии са погрешни: Украйна никога не е била „американска“, което означава, че САЩ не са изгубили Украйна.
В американските средства за масова информация понастоящем върви дискусия за това, „кой в САЩ е виновен, че Путин нахлу в Крим“, – споделя коментаторът от National Interest. Десните политици, например сенаторът Джон Маккейн, смята ситуацията в Украйна като следствие от „безумната“ външна политика на настоящата администрация. А в „левия“ фланг са убедени в следното: заради нахлуването на САЩ в Ирак „под измисления предлог“, Вашингон не може да реагира на аналогичните действия на Путин в Украйна.
„В основата на всичко лежи погрешната теза на всички американски международни аналитици: убедеността, че всичко, което се случва в която и да е точка в света, в края на краищата допира до Америка, и ако нещо лошо се случи някъде на Земята, то за това е виновен някой във Вашингтон“, – отбелязва авторът на статията.
Версията за събитията, около която се придържат „десните“, е много удобна за противниците на настоящия президент.
„Но няма никакви причини да се смята, че версията отразява истината“.
Освен това, съвременното обществознание вече се отказа от идеята си, че реакцията на държавите е обусловена от действията на другите страни в миналото. Коментаторите смятат, че реакцията най-вече е обусловена от съотношението на силите и актуалните интереси. Така че привържениците на тезата за „слабостта“ на Америка и Обама ще трябва да предоставят повече доказателства в полза на гледната си точка, смята авторът от National Interest.
Много държави от Европа силно зависят от руския нефт и газ, а значи се опасяват от последствията от самите санкции, както и от вероятния отговор на Русия.
„С други думи, тези европейски държави ще вземат своите решения на базата на реалните проблеми, които стоят на дневен ред, имайки предвид своята заинтересованост по отношение ограничаване амбициите на Русия, както и страданията, до които икономическите санкции ще доведат“.
Авторът достига до извода:
„Докато Вашингтон е заинтересован (макар и в ограничен вид) за изхода от кризата в Украйна, случващото се там няма за САЩ никакво съществено значение. Твърдейки, че ние сме провокирали собствената си слабост или че ние нямаме моралното право да отговорим, поради нашите собствени войни в миналото, не издържат никаква критика“.
Нещо повече, дори самата формулировка на въпроса „Кой е виновен в Америка?“, – е вредна и опасна.
„Това ни подтиква към неправилна трактовка на външната ни политика по отношение на следното – че ние приписваме на себе си по-голямо влияние, отколкото имаме в действителност“, – твърди National Interest.
Изданието съветва да си спомним спора около казуса „кой изгуби Китай“, когато през 1949 г. властта в Пекин бе взета от комунистите.
„Язвата на китайския спор разруши кариери и имаше отрицателни последици за американските външни политици, които отрицателни последици се усещаха в продължение на няколко десетилетия, а всичко това беше заради грешната теза, че изгубеният Китай въобще някога „e бил американски“.
Украйна никога не е била „американска“, което означава, че САЩ не са изгубили Украйна.