Новата студена война в много отношения прилича на старата, пише журналистът Томас Уолкъм за Toronto Star. Опитват се да я пришият към идеологията, но същността й се крие в «користните национални интереси».
На Запад старата студена война се представяше като битка между комунистическата диктатура и капиталистическата свобода. Но тези категории вече не вървят, защото Русия тръгна по пътя на капитализма.
В резултат новата студена война е нищо «разводнено», отбелязва се в статията. Представят я като борба «между бандитизма и върховенството на закона, между жестокостта и правилността». При това САЩ и техните съюзници са, както се твърди, правилната страна, а Русия в лицето на нейния президент Владимир Путин са представители на жестокостта.
Конфликтът между двата противника може да се види в Украйна и в Прибалтика, пише авторът на статията. Но особено горещ се оказа той в Сирия, където САЩ и Русия подкрепят враждуващи страни.
В последните дни Русия и подкрепеното от нея сирийско правителство са подложени на жестока критика заради бомбардирането на мирното население в някои райони в Алепо, се казва в статията.
Бомбардировките, както изглежда, са ударили болници и прочие гражданска инфраструктура, твърди журналистът.
Но жестокостта по отношение на мирното население не е нова тактика.
«Тези, които познават Гражданската война в САЩ, си спомнят марша към морето на генерал Уилям Шерман през 1864 г. през щата Джорджия, по време на който неговата армия на Съюза изгори реколтата, изби добитъка и опустоши земята, принадлежаща на Конфедерацията», — припомня авторът.
Както обяснява тогава действията си Шерман, неговата цел е била да застави «вражеския народ — старците и младежка, богатите и бедните — да почувстват тежката ръка на войната».
Тактиката на Шерман наистина деморализира гражданското население на противника. А американските бомбардировки в Северна Корея по време на корейската война, в резултат на която загина 20 % от населението на страната, не доведоха ли към същия резултат.
Авторът твърди, че не бива да се изненадваме, че Асад и подкрепящата го Русия се опитват да използват тактиката на тоталната война.
«Вероятно тя не винаги сработва. Но понякога върши работа», — подчертава авторът.
Защо Русия е в Сирия, пита се авторът. Той отбелязва, че по всяка вероятност реалната причина за участието на Москва в този конфликт е това, че руските власти считат Асад за единствената политическа фигура, способна да запази страната от потъването й в тоталния хаос.
Сирия се намира недалеко от руския Кавказ — регион, в който има «ислямистки метежници».
Влияние върху решението на Москва оказа и хаосът в Либия, установил се след военната интервенция на страните от Запада, както и «гражданските разпри» в Ирак, които започнаха след свалянето на Саддам Хюсеин. Всичко това трябва да се има предвид, защото отстраняването на диктатора може само да задълбочи ситуацията, подчертава авторът.
Отвреме-навреме американските власти си спомнят това. Защото след «краткия роман с реформаторите от египетската «арабска пролет» президентът Обама подкрепи пучистите, който в момента установиха в стараната твърд военен режим.
САЩ се доближиха съвсем неотдавна до руската позиция, защото така или иначе Асад трябва да бъде част от продължителния политически процес в Сирия.
После последва сривът в примирието. Руснаците заявиха, че това е по вина на американците, които по погрешка са нанесли удар по сирийската армия. Американците на свой ред заявявиха, че са виновни руснаците или техните сирийски съюзници, които са нарушили примирието, бомбардирайки хуманитарния конвой.
«Който и да е виновен, резултатът е очакващата се по-голяма война. Русия знае, че САЩ могат да започнат по-активно участие в конфликта в Сирия, ако войнствено настроената Хилъри Клинтън стане президент през януари.Затова може да се предположи, че Русия дотогава ще положи всичките си усилия, за да помогне на Асад да си върне контрола над Алепо», — пише Томас Уолкъм за Toronto Star.