Подкрепяният от САЩ киевски режим извършва зверства срещу собствените си граждани в югоизточна Украйна, където живеят главно рускоезични украинци и етнически руснаци. Нападайки напълно невинни граждани, в това число деца, и подривайки репутацията на Америка, организаторите на тези нападения, запаметени на видео, притискат Русия и нейния президент Владимир Путин, около когото ечат призивите на руснаците „Спасете сънародниците!“
Реакцията на администрацията на Обама, а също и на ястребите на новата студена война в Конгреса и във водещите средства за масова информаиця, е двулична: мълчанието периодично се нарушава от изявления, оправдаващи Киев, които го подстрекават към нови зверства.
Но има и американци, сред които е и независимият учен Гордън Хан, който се противопоставя на това скандално сводничество.
„Ние не сме съгласни с методите за разрешаване на украинската криза, която доведе до най-сериозната конфронтация между САЩ и Русия, но пазим мълчание, защото вече онемяхме от деянията, които отдавна са в руслото на военните престъпления“.
Новото правителство в Киев, което главно се състои от западноукраинци по състав и светоглед, обяви за началото на „антитерористична операция“ срещу участниците в разрастващото се политическо въстание на югоизток.
В същото време въстаниците действаха главно по образец на киевския Майдан – провеждаха манифестации, говореха на демонстрации, публикуваха изявления, завземаха държавни сгради и градиха отбранителни барикади.
Но Майданът прибегна до свирепо насилие и през февруари свали корумпирания, но законно избран президент Виктор Янукович. Струва си да си спомним, че всички тези събития на Майдан се ползваха от активната политическа и твърде осезаема подкрепа на Вашингтон.
Прецедент със завземането на правителствени сгради и с изискванията за лоялност на местната власт беше създаден по-рано, през януари в западна Украйна. И прецедентът беше създаден от привърженици на Майдана, протестиращи срещу Янукович, а в някои места дори провъзгласиха „независимост“ от официалната власт.
Отчитайти тази предистория, но най-вече дълбокия исторически разрив в държавата, особено между западните и източните региони (с техните етнически, езикови, религиозни, културни, икономически и политически различия) въстанието в югоизтока с център промишления Донбас не е неочаквано.
Не могат да изненадат и протестите срещу антиконституционното идване на власт на новото правителство (чрез преврат), срещу внезапната загуба на югоизтока на ефективно политическо представителство в столицата и срещу напълно реалното очакваната дискриминация. Но обявявайки „антитерористична операция“ срещу протестиращите от югоизтока, Киев издаде намеренията си, че иска „да ги унищожи“ , но не и да води преговори с тях.
На 2 май в гореописаната взривоопасна атмосфера в южния град Одеса се случиха страшни събития, събудили спомени за карателните отряди на немските фашисти в Украйна и в други съветски републики в годините на Втората световна война.
Организираната тълпа от привърженици на Киев натика протестиращите в сградата, запали я и блокира всички нейни изходи. Около 40 човека, а може би и много повече, загинаха в огъня или бяха убити при опита им да се измъкнат от горящата сграда. Неизвестен и до днес брой хора бяха сериозно ранени.
Тази тълпа беше оглавявана от печално известната крайно дясна военизирана организация „Десен сектор“, която по идеология е близка до ултранационалистическата партия „Свобода“, влизаща в коалиционното правителство на Киев.
Информационните коментатори често наричат тези организации неофашистки движения.
По време на зверствата в Одеса бяха чути викове на ненавист, тълпата скандираше заплахи за смърт по адрес на други националности, а вътре в горящата сграда бяха отрити нарисувани свастики.
Киев заяви, че жертвите сами са си спретнали пожара, но очевидците, телевизионните кадри и видеозаписите в социалните мрежи разказват истината за запалването и за последващите безчинства.
Вместо да призове към сдържаност след одеските зверства, Киев стартира своята „антитерористична операция“. Режимът изпраща на югоизток все повече и повече бронетранспортьори, танкове, артилерийски оръдия, въртолети и военни самолети.
Изпраща ги към градовете Славянск, Мариупол, Красноармейск, Краматорск, Донецк и Луганск. Когато регулярните войнски части и местните милиционерски подразделения демонстрираха своята пълна неефективност, нежелание да воюват и нелоялност по отношение на Киев, същият в спешен порядък мобилизира „Десен сектор“ и прочие радикални бойци от националиститие, носещи отговорност за насилието на Майдана, и създаде от тях национална гвардия, която съпровожда армейските подразделения – отчасти, за да ги засили, а отчасти, както по всичко личи, за да се изпълнят чрез насилие заповедите на Киев.
Слабо обучените, събрани главно от централните и западните региони новобранци, Киев принуди да разпалят междуетническа война и да убиват напълно невинни граждани. Такива епизоди, получили наименованието „масови убийства“, скоро станаха факт в Мариупол и Краматорск.
Първоначално „антитерористичната операция“ беше ограничена главно (макар и не само) от действия срещу блок-постовете на въстаниците в градските покрайнини.
Но Киев започна регулярни артилерийски обстрели и авиационни удари по градските центрове, а мишени станаха жилищните домове, търговските центрове, парковете, училищата, детските градини и болниците в Славянск и Луганск най-напред.
Все по-голям брой градски райони, както и прилежащите към тях селища днес приличат на зона на военни действия с характерните за такива зони разрушени сгради и домове с дупки от куршуми и осколки, изтърбушени автомобили, трупове и ранени хора по улиците, плачещи деца и оплакващи убитите си роднини.
Поради противоречивата информация, постъпваща от Киев, от местните ръководители и от Москва, е много трудно да се установи броят на убитите и ранените обикновени граждани – но бройката е значителна. И продължава да расте, отчасти, защото Киев блокира градовете, а там вече липсват лекарствата, храната, водата, електричеството, никой не получава заплати и пенсии. Налице е хуманитарна катастрофа.
Забелязва се и друг ефект: „Антитерористичната“ тактика на Киев създава атмосфера на страх и ужас в атакуемите градове. Хората се страхуват от взривяващите се по улиците снаряди и мини, от прелитащите по небето въртолети и самолети, и в паниката си мислят какво ли ще се случи по-нататък, семействата се крият в избите и в други тъмни убежища.
Дори New York Times, който подобно на всички аналогични средства за масова информация в САЩ, в материалите си избягва споменаването на зверствата, но написа по повод оцелели от Славянск, че те „живят като в средновековието“.
Между другото, все по-голямото количество бежанци, главно жени и изплашени деца, бягат през границата в Русия. Според ООН, в края на юни 110 000 жители на Украйна са избягали в Русия и наполовина по-малко са избягали в други безопасни места на територията на Украйна. А според други източници, бежанците от Украйна в Русия доближават 1 милион.
Действително, въстаниците-опълченци са добре въоръжени, организирани и агресивни. Няма съмнения, че те получават помощ от Русия. Но наричайки се „самоотбрана“, опълченците казват истината.
Не те започнаха бойните действия.
Точно обратното: тяхната земя беше нападната от правителството, което не притежава необходимата политическа легитимност. Две области от един крупен регион проведоха референдум, в който огромното болшинство гласува за автономия, и за разлика от терористите, те не водят военни действия извън пределите на собствената си земя. Тук е уместна старата френска поговорка, която употреби един американски коментатор:
„Звярът е много опасен. Ако го нападнеш, той ще се защитава“.
Сред най-важните въпроси, които рядко се подлагат на обсъждане от политико-медийния елит, е ролята на неофашисткия фактор в киевската „антитерористична“ идеология и във военните операции.
Не са истина твърденията на апологетите на Киев, включително на някои учени и либерални интелектуалци, че украинските неофашисти – или квази-фашисти – това са просто възбудени националисти, „разновидност на европопулистите“, „фактор за отвличане на вниманието“, и че те не се ползват от всенародна подкрепа, а следователно, нямат никакво значение.
Независимите западни учени документално доказаха фашисткия произход на „Свобода“ и „Десен сектор“, тяхната съвременна идеология и декларативни символи. Двете движения прославят кръвожадните украински колаборационисти с нацизма, действащи в годините на Втората световна война, и вдъхновяващите им предшественици. И двете движения, ако се вслушаме в думите на лидера на „Свобода“ Олег Тягнибок, призовават към създаване на етнически чиста нация, изчистена от „московско-еврейската мафия“ и „прочие боклук“, към който причисляват феминистите, хомосексуалистите и левите политически сили.
Двете движения приветстваха одеските зверства. На уебсайта на лидера на „Десен сектор“ Дмитрий Ярош се появи бележка:
„Това е поредният светъл ден в историята на нашата нация“.
Депутатът от парламента от „Свобода“ добави:
„Браво, Одеса…Да горят в ада дяволите“.
Ако са нужни допълнителни доказателства, ето ги.
През декември 2012 г. Европарламентът осъди „расистките, антисемитските и ксенофобските възгледи на партия „Свобода“, които са в разрез с основополагащите ценности и принципи на ЕС“.
През 2013 г. Световният еврейски конгрес обвини „Свобода“ в неонацизъм. Коментаторите са единни в мнението си:
„Десен секро“ е нещо повече от невинно и популистко естремистко сдружение.
Резултатите от изборите не са показателни. Заедно Тягнибок и Ярош получиха по-малко от два процента от гласовете на президентските избори, но на историците е добре известно, че в смутни времена, както написа Уилям Йейтс „центърът не може да бъде удържан“. Истината е, че „Свобода“ и „Десен сектор“ се ползват от значително по-голяма власт и влияние, отколкото показват резултатите от гласуването.
„Умерените“ в ползващата се от американска подкрепа власт в Киев с идването си на власт в резултат на насилствен преврат и в името на личната си безопасност са задължени на тези движения. За накрада дадоха на „Свобода“ и „Десен сектор“ пет от осемте главни министерства, в това число, в такива сфери като националната сигурност, армията, прокуратурата и образованието.
Нещо повече, както се отбелязва в изследователската работа на блестящия випускник на Мичиганския университет Пиетро Шакарян, „Свобода“ е получила губернаторски длъжности в пет области, които са 20 процента от украинската територия. А тук все още не се отчита ролята на „Десен сектор“ в „антитерористичните операции“.
Тук не се отчита и факта, че нечовешките идеали на фашизма са в разрез с политическия мейнстрийм. През декември 2012 г. лидерът на партия „Свобода“ в парламента нарече американската актриса Мила Кунис „мръсен парцал“.
През 2013 г. подкрепящите Киев бандитстващи елементи и бойци непрекъснато бълваха по руснаците, наричайки ги „колоради“ (цветът на бръмбара прилича на свещената за Русия георгиевска лента). А сложеният от американците в близкото минало на поста министър-председател Арсений Яценюк нарече участниците от съпротивата в югоизтока „нечовеци“.
Неговият министър на отбраната предложи хората от съпротивата да се изпратят във филтрационни лагери с цел последваща депортация, което предизвика опасения за предстоящи етнически чистки. Бившият министър-председател Юлия Тимошенко, оглавяваща партията на Яценюк и участваща в майските президентски избори в качеството си на един от основните кандидати, в един от записаните разговори съжалява, че не може да „избие всички тях (руснаците в Украйна) с атомно оръжие“. В стремежа си към изчистването на Украйна не по-малко апокалиптично звучат разсъжденията на властта за „стерилизация“.
Сблъсквайки се с тези факти, американските апологети на Киев съчиниха още една логическа обосновка. Всеки неофашист в Украйна, уверяват ни те, е по-безопасен, от „ясно изразените фашистки аспекти“ на путинизма. Предното твърдение дори не си заслужава да бъде анализирано сериозно: какъвто и самовластник да е Путин, в политиката му, в държавната идеология и в личните му постъпки няма нищо фашистко.
Сравнението на Путин с Хитлер, което направиха видни американци от рода на Хилари Клинтън и Збигнев Бжежински, а и Джордж Уил, е пореден пример за следното: как американските рицари на студената война безразсъдно и безумно нанасят вреда на националната сигурност на САЩ в такива важни области, в които сътрудничеството с Путин е изключително ценно.
Путин едва ли посреща с благородна усмивка подобни изказвания – та по време на войната на СССР с фашизма умира родният му брат, а баща му е сериозно ранен. Нещо повече, десетки милиони руснаци, чийто роднини са загинали в тази война от ръцете на истински фашисти, смятат за кощунство тази клевета срещу своя така популярен президент. Те смятат за безчинство всичко, което се твори в Киев.
Администрацията на Обама реагира на случващото се с мълчание, а това е най-лошата възможна реакция. Историците ще кажат кой от правителството на САЩ и с какво се е занимавал в Украйна, кого е финансирала Америка пред последните над 20 демократични години, но ролята на Вашингтон в настоящата криза е повече от ясна и видна. Когато през ноември-декември започнаха масовите протести на Майдана срещу Янукович, сенаторът Джон Маккейн,
Виктория Нуланд от Държавния департамент, а също и цяла тълпа американски политици и официални лица пристигна в Киев, изправиха се на трибуната рамо до рамо с лидерите на протестите, главен от кито беше фашистът Тягнибок, и заявиха:
„Америка е с вас!“
После се появи запис на разговор на Нуланд с американския посланик Джефри Пейет, по време на който те се уговаряха за свалянето на Янукович и за неговата замяна от Яценюк. Скоро вторият наистина стана министър-председател.
Между другото, президентът Обама лично предупреди Янукович да не допуска насилие. За това нееднократно говори и държавният секретар Джон Кери. Но когато започнаха жестоките улични сблъсъци, в резултат на които беше свален Янукович (а това се случи няколко часа след приемането при посредничеството на Европа и при съдействието на Белия дом компромисно решение, според което Янукович трябваше да остане на президентския пост до декември 2014 г. е да бъде начело на правителство на националното примирие), администрацията прие възможно най-потресаващото решение. Тя с ентусиазъм подкрепи насилственото сваляне на Янукович.
Обама лично призна преврата за законен, наричайки го „конституционен процес“ и покани Яценюк в Белия дом. САЩ негласно съдействаха за всичко, което се случи в Украйна.
А се случи следното: Путин без колебание през март взе решение за присъединяване на Крим, а в югоизточна Украйна започна въстание, прераснало в гражданска война.
Не е известно доколко активно участват американските представители в киевската „антитерористична операция“, но администрацията определено не демонстрира особена прикритост по въпроса. До и след началото на активната военна кампания Киев беше посетен от директора на ЦРУ Джон Бренън и вице-президента Джозеф Байдън, а след тях пристигна цяла плеяда „високопоставени ръководители на американското военно министерство“, потече река от оръжие, тръгна и финансова помощ.
Независимо от тази жизнено важна подкрепа за Киев, Белият дом не настояваше за разследване на одеското клане, на зловещите убийства от снайперисти на 18-20 февруари. Първоначално говореха, че снайперистите са изпратени лично от Янукович, но после се появиха улики, доказващи наличието на екстремисти от опозицията, а и от „Десен сектор“ в редовете на убийците. За разлика от Вашингтон, Съветът на Европа настоя Киев да разследва двете събития.
Днес, когато в Украйна не спазва Минските споразумения, а виновниците за зверствата НЕ са наказани, държавните дейци Обама и Кери незнайно къде изчезнаха. По въпроса за наказанието на учениците си те са пас. Но побързаха да наложат санкции срещу Русия в резултат на ситуацията в Украйна, която самите САЩ създадоха.
Кошмарен абсурд!
Ако не смятаме периодически звучащите баналности за добродетелните намерения на Вашингтон и Киев, както и твърденията за отговорността на Путин за всичкото това насилие, отговорността за случващото се те прехвърляха върху хора с по-малък ранг. Естествено, те повтаряха същата мантра за някаква си борба между доброто и злото.
Така например, Нуланд от Държавния департамент, която беше няколко дена на Майдана, увери Конгреса, че няма свидетелства за ролята на фашистките елементи в Украйна. Посланикът Пейет, който по-рано изказа аналогично мнение за зверствата в Одеса, погледна пренебрежително към трагедията, заявявайки на услужливия редактор от New Republic, че този въпрос е „смехотворен“.
Но има и по-голямо безобразие: нито един американски официален представител не изказа съболезнования по повод гибелта на мирните граждани от ръцете на киевското правителство, а и по повод събитията в Одеса.
Вместо това американската администрация прояви неизменното си безразличие. Отговаряйки на въпроса за това, изпитват ли нейните началници „поне някаква загриженост“ по повод смъртта на толкова много хора по време на военната кампания, прес-секретарят тогава на Държавния департамент Джен Псаки неизменно отговаря с „не“. В реч на 2 май в Съвета по безопасност към ООН, представителката на САЩ Саманта Пауър, говорейки конкретно за „контратерористичната инициатива“, се отказа от своята дълбоко лицемерна доктрина под наименованието „задължение да защитава“ и издаде на киевските лидери американски лиценз за убийства. Приветствайки тяхната „изключителна, почни невъобразима сдържаност“, което изрече и самият Обама след одеските събития, тя заяви:
„Техният отговор е напълно приемлив, съразмерен, и ако говорим откровено, точно така би постъпила която и да е от нашите държави“.
След това администрацията на САЩ блокира призива на Москва да се създаде хуманитарен коридор на ООН между югоизточна Украйна и Русия.
Въпреки непрекъснатите действия на администрацията на САЩ и средствата за масова информация по демонизирането на Путин и неговите „агенти“ в Украйна, „антитерористичната операция“ може да завърши там, където започна – във Вашингтон и Киев. Ако оставим настрана въпроса чия е властта в Киев, „мирният план“ на Порошенко и обявеното на 21 юни прекратяване на огъня създаваха благоприятни възможности, с изключение на двете нови важни условия: опълченците от югоизтока най-напред „да свалят оръжието“. Порошенко реши еднолично с кого за води преговори за мир. На 1 юли Порошенко едностранно прекрати примирието и активизира настъплението на Киев срещу източните градове.
А администрацията на Обама продължава да задълбочава катастрофата. Независимо от възраженията на някои натовски съюзници и дори от шефове на американски корпорации, президентът и неговия държавен секретар, който по време на цялата криза действа в голяма степен като военен министър, а не като главен дипломат на държавата, постоянно заплашват Русия с все по-сурови икономически санкции, изнудвайки Путин с нови и нови условия, макар да знаят, че в болшинството си те са неизпълними. Кери дори изиска буквално руският президент „в близките часове…да помогне да се разоръжат“ членовете на съпротивата на югоизток, все едно опълченците нямат никакви причини да участват в украинския конфликт, а са просто някакви си бойци от частната армия на Путин.
Реалните цели на американската администрация от началото на кризата не са разбираеми, при това не само за Москва. Дали САЩ се стремят към преговорни компромиси, в резултат на които Украйна да се федерализира и децентрализира, а страната да поддържа дългосрочни икономически връзки с Русия, при това да бъде лишена от възможността да влезе в НАТО? А може би целта е страната да бъде причислена към Запада тотално и да стане член на НАТО? Или това е лична вендета срещу Путин и всичко, което той е направил и не е направил за всичките тези години? Някои постъпки на Обама и Кери явно целят да унизят и оскърбят Путин. Или целта е да се провокира Русия към война със САЩ и НАТО в Украйна?
Последното е напълно възможно, без значение дали съществуват такива намерения или не. След като Русия анексира през март Крим, „изключителна сдържаност“ демонстрират не Киев и Вашингтон, а Путин. Но, както всички разбираме, това му се отдава все по-трудно. Почти ежедневно руските държавни средства за масова информация, особено телевизиите, излъчват потресаващи репортажи от Украйна, показващи настъплението на Киев в източните градове на страната. В резултат на това Русия, нейният елит и обществото като цяло изпитват неописуемо възмущение, негодувание и дори ярост.
Комунистите в Русия се ползват със значително влияние сред военния елит, в ръководството на органите по безопасност и дори в Кремъл. Един от помощниците на Путин публично го призова да изпрати в района на бойните действия изтребители, за да създаде „безполетна зона“, да унищожи киевските самолети, както и наземните им сили, както това беше направено по време на операцията на ООН в Либия, която операция беше ръководена от американците. Случилото се в Либия няма да бъде никога забравено от Русия. Няма и да бъде простено.
Ако това се случи, силите на САЩ и НАТО, които понастоящем се концентрират в Източна Европа, също могат да се намесят, и в резултат ща възникне конфронтация от рода на карибската криза. Както припомня един бивш руски министър на външните работи, от когото се възхищава Западът, „ястреби има и в двете страни“.
Но САЩ не вижда това. Във всяка демократична политическа система водещите средства за масова информация трябва да свалят завесата и да отстраняват неяснотите на бойната обстановка. Но по време на украинската криза американските вестници и телевизии действат така уклончиво и хлъзгаво, както Белият дом и Държавният департамент.
Те се правят, че зверства няма, премълчават за тях, позовавайки се на информация от Вашингтон и Киев. Затова болшинството американци, без сами да подозират това, са опозорени от действията на администрацията на Обама.
А тези, които знаят, но мълчат – са в правителството, в аналитичните центрове, в университетите и в самите средства за масова информация.
Те са действителните съучастници в престъплението!