Васил Василев – председател на фондация „Братя Василеви“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио “Фокус“
Водещ: Битката за генерален секретар на ООН – пиеса с предизвестен край или защо от два стола останахме на земята – темата ще коментираме с председателя на Фондация „Братя Василеви“ Васил Василев, анализатори и дългогодишен журналист. Господин Василев, защо стана така, че жена от Източна Европа не оглави ООН? Подведоха ли ни или ние се самозаблудихме?
Васил Василев: Отговорът е ясен. Не стана жена от Източна Европа, защото българското правителство попречи това да стане. Единственият и основният проблем за това се нарича българското правителство и позицията на премиера Бойко Борисов и на външния министър.
Водещ: Дали обаче нещата не са били решени много преди правителството да включи в надпреварата Кристалина Георгиева?
Васил Василев: Аз ще ви дам един контрапункт на това, което казвате, че ако са били решени по-рано, то никога в държава като Франция, постоянен член на Съвета за сигурност, с огромен авторитет на международната сцена, нямаше да бъде образуван Национален комитет в подкрепа на кандидатурата на Ирина Бокова, в който влязоха най-видни фигури от политическия, обществения и културния живот на страната. Как мислите вие, те биха направили една такава решаваща стъпка, не за своя кандидат, забележете, а за човек от Източна Европа, ако не смятаха, че тя има най-много шансове да стане генерален секретар на ООН.
Водещ: Категоричен ли сте, че ако не беше влязла и Кристалина Георгиева в надпреварата, Ирина Бокова щеше да стане генерален секретар на ООН?
Васил Василев: За съжаление аз отивам малко по-нататък. Аз по-скоро смятам, че ако не беше подкрепата, може би в кавички, за Ирина Бокова на българското правителство, тя щеше да спечели надпреварата и щеше да стане генерален секретар на ООН, защото забележете развитието на процеса и на гласовете. Преди българското правителство да обяви, че подкрепя Бокова, което беше в първия етап, тя беше неизменния фаворит за поста и всички сочеха, че тя ще стане, не защото ставаше дума за жена, а защото беше Ирина Бокова и опитът й в ЮНЕСКО. Когато правителството каза, че подкрепя кандидатурата на Бокова, тя веднага се срина надолу и зае между 3-то и 4-то и падна дори до 6-то място. Когато правителството оттегли подкрепата си за Бокова и се спря, разбира се, на Георгиева, тогава Бокова отново скочи според някои източници на 4-то, а според Ройтерс отиде на 2-ро място. Тази, която правителството подкрепи, Георгиева, отиде на две позиции след най-ниското представяне или най-ниското гласуване за Бокова. Тоест това показва, че едва ли не подкрепата на българското правителството е нож с две остриета и не играе в посока на кандидата, нещо повече – това показва един много неприятен за нас факт, че авторитетът, международният авторитет на нашето правителство е отрицателен.
Водещ: Факт е, че Ирина Бокова се представи по-добре от Кристалина Георгиева и когато нейната номинация беше издигната от кабинета „Борисов“, ние с вас коментирахме темата и стигнахме до извода, че е възможно от два стола да останем на земята. Тоест това се явява малко наистина пиеса с предизвестен край, в този ред на мисли, въпросът ми е, на разговорен стил: Изложихме ли се пред чужденците?
Васил Василев: Ние много отдавна сме се изложили, с тази външна политика, ние сме за присмех в целия свят и само тези, които имат изгода от този курс, те ръкопляскат открито, а зад гърба ни, убеден съм, отново ни се подиграват.
Водещ: Според вас трябва ли да се поеме политическа отговорност на ниво външен министър, ето лидерът на АБВ Георги Първанов каза, че трябва да се поеме отговорност на ниво министър-председател в този случай, вие какво смятате?
Васил Василев: Аз смятам, че нищо няма да направят, така са се впили във властта. Мислите ли, че хора, които си позволиха да ни направят за смях пред целия свят, хора, заради които ние още дълго ще носим следите от позора, те ще имат достойнството да признаят вината си и да си дадат оставките, никога няма да стане с тези хора. Аз така, както ги виждам, много от тях са оперирани от чувство за достойнство, така че не очаквайте никакво движение в тази посока. Ние сме имали и други срамни моменти. Да не би историята с мигрантите да не е срамна и позорна, позицията на българското правителство по този въпрос? Изказването на Бъчварова, че ние сме поели ангажимент да интегрираме тези мигранти – поели сме, пред кого, в какъв размер, кога е станало това нещо, срещу какво – нищо не казват. И в този случай бъдете убедени, че всичко ще се размине с малко плява, която ще бъде разхвърляна от тази или онази правителствена уста сред общественото мнение.
Ева БРАНИМИРОВА