Из фейсбук профила на д-р Илко Семерджиев (без редакторска намеса):
«Не зная доколко ще успее България с новата си кандидатура за Генерален секретар на ООН в лицето на Кристалина Георгиева, не зная колко би успяла и с тази на Ирина Бокова, но се опитвам да разсъждавам логично и въз основа единствено на фактите, които никак не са малко.
А логиката показва следното:
1. Номинацията на Ирина Бокова преди близо 2 г. е била логична – друг номиниран би означавало двама българи да заемат постове по върховете на ООН, което противоречи на териториалния принцип и на интересите на останалите страни – членки;
2. Смяната на кандидатурата на Бокова с тази на Кристалина Георгиева точно преди цветното гласуване на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност очевидно е бягане пред вятъра. Истински рационална преценка би била възможна само след първите цветни гласувания още повече, че Гутереш е бивш шеф на Социалистическия интернационал и идеологическото противопоставяне при него се очаква да бъде по-голямо отколкото при Бокова, която е била член на БКП, впрочем, както и самата Георгиева;
3. Партийната намеса на ЕНП е неуместна и ще подразни страните-членки защото номинациите са държавни, а не партийни;
За това съобщи самата тя в профила си във фейсбук.
Призът бе присъден от Централноевропейския университет в Будапеща. За това, че тазгодишният лауреат ще бъде Кристалина Георгиева, стана ясно още през юни. Отличието трябваше да бъде връчен още тогава. Комисарката обаче отмени юнското си пътуване до Будапеща заради тежките наводнения в България, завършили със смъртни случаи във Варна.
Наградата „Отворено общество“ се връчва на изтъкнати личности, чиито постижения са допринесли значително за изграждането на демократично и прозрачно общество.
За първи път тя е дадена през 1994 г. на британския философ сър Карл Попър. Сред носителите и са също президентите Вацлав Хавел на Чехия, Арпад Гьонц на Унгария, Рикардо Лагос на Чили, прокурорката на трибунала за бивша Югославия Карла дел Понте, шефът на ООН Кофи Анан, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана, американският дипломат Ричард Холбрук и други.
Стената във фейсбук на Кристалина Георгиева бе залята както от поздравления, така и от подигравки и обиди по неин адрес.
4. Намесата на Меркел е още по-неуместна, което може да взриви членовете на СС защото ООН е създадена точно заради необходимостта да не се допускат повече световни войни след погромите на Втората световна – не случайно Германия не е членка на СС;
6. ЕС като над държавно обединение не може да има свой кандидат за Генерален секретар на ООН – това също е нелегитимен подход. Впрочем, голяма част от кандидатите са от страни-членки на ЕС, което вероятно дразни най-малкото САЩ, Русия и Китай, а след Брекзита сигурно и Великобритания;
7. Издигането на втори български кандидат вече се изтълкува като враждебен и недипломатичен акт от страна и на някои непостоянни страни-членки на ООН, а от други, които са в СС постъпиха известни запитвания с дипломатично загатнат обструктивен характер.
Сега някои допълнителни обстоятелства – вчера португалски медии съобщиха, че Марио Давид (заместник председател на ЕНП), който навремето притискаше ДСБ да влязат в управлението на Борисов е казал в телевизионно предаване, че Георгиева още преди 2 години се е свързала с него по повод ООН, което разкрива отдавнашни планове. Германия очевидно е знаела това, защото си позволи натиск в полза на Георгиева, а в резултат на нейното кандидатиране точно германец овладя бюджета и финансите на ЕС (Йотингер), т.е. спорно е дали Георгиева може нещо да спечели, но България вече започна да губи.
Освен това трябва да се отчете още нещо – държавата България досега не е получавала никакви преимущества от това, че Георгиева е била на високи постове и доказателство са нелепите заеми от Световна банка. Даже когато нейният личен финансов министър Симеон Дянков беше вицепремиер се подписа странно споразумение, с което България се задължи да ползва Световна банка като консултант по европейските проекти. Т.е. допуснахме уникален прецедент – да прехвърляме пари от еврофондовете към Световна банка, което си заслужава определението лобизъм във вреда на собствената държава.
Факт е и провалът на политиката на Георгиева в ЕС относно бежанците – над 10 млрд. евро бяха дадени в държавите около Сирия за задържане на бежанци, а резултатът е направо никакъв.
И вече следва нещо странно, но факт – политиките на Георгиева се оказаха в пряка релация с бъдещите намерения на Сорос – наскоро той обяви, че планира да инвестира 500 млн. долара в бежанци, а където Сорос, инвестира възвръщаемостта в проблеми не закъснява, печалбите му – също.
Той е известен с това, че като милиардер обича да се меси в държавни управления, например Черната сряда (16.09.1992 г.), когато спекулира срещу лирата стерлинг, в резултат на което Английската централна банка бе принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система, а Великобритания претърпя колосални загуби (само за един ден тогава Сорос спечели над 13 млрд. паунда).
Потърпевша от подобни спекулации по-късно стана и Русия (твърди се, че загубите им са над 20 млрд. долара). По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, министър Махатхир бин Мохамад обвини Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години, а нека не забравяме, че Малайзия също е непостоянен член на Съвета за сигурност.
Освен всичко друго Сорос винаги е искал да има и е имал голямо влияние върху ООН. Кампанията на Георгиева се прави от Марк Браун, който беше заместник на Кофи Анан и много близък приятел на Сорос, вкл. е живял дълго време в негова къща в Лондон. Сега се занимава с ПР, а в ООН отлично знаят, че той работи за нея. Марк Браун е работил и в Световната банка, и вероятно са стари познайници с Георгиева.
Всичко това обяснява защо при Борисов няколко дни преди номинацията на Георгиева се появи Иван Кръстев, за да упражни натиск – за пред медиите уж от страна на Меркел, но вярва ли някой, че Меркел се нуждае от посредничеството на Кръстев и то точно при Борисов.
Най-вероятно той е емисар на Сорос, което означава, че печелившият от комбинацията се казва… познайте как.
При всички случаи големите държави могат да сключат някаква сделка, но е очевидно, че Кристалина е само инструмент, който може и да получи от Гутереш някакъв по-нисък пост в ООН за компенсация, че е отстранила един от силните му конкуренти. Печелившите, обаче, ще бъдат Португалия и най-вече фамозният милиардер, който ще си има кадри и влияние в ООН, достатъчни за бъдещите му ИНВЕСТИЦИИ в бежанци и не само — например в климатичните промени… Който се интересува ще разбере.
И сега въпросът е – пощенска кутия на други държави, партии и лица ли е България или просто е безмозъчно гнездо, в което всяка кукувица може да снесе яйце за излюпване?
Скоро ще научим отговора. А за размера на загубите ни едва ли някога ще се досетим.