Тайната среща на държавния секретар на САЩ Джон Кери със сирийската опозиция в Ню Йорк по време на Генералната асамблея на ООН (40-минутният аудио запис стана достояние на световната общественост) е само спектакъл и целенасочено изтичане на информация, организирано от The New York Times, — така счита експертът от Центъра за военно-политически изследвания към МГИМО Михаил Александров.
Ето какво още каза той:
- Всичко това се прави, за да се окаже психологически натиск върху Москва и Асад. Моля ви се, Кери лансирал силов вариант, не му разрешавали, но позицията на Белия дом можела да се промени, ако Русия и Асад продължат да упорстват.
Забелязвате ли, че в изявлението на Кери няма конкретика — абсолютно неясно е какво точно могат да направят САЩ в Сирия. Няма никакви конкретни предложения и от страна на сирийската опозиция. Според мен, това е напълно обяснимо. Съотношението на силите в региона днес е такова, че САЩ не могат да решат сирийския въпрос по силов начин, без да започнат крупна война. Да не кажем дори и Трета световна война.
Повече от ясно е, че американците не искат това.
- The New York Times пише, че САЩ могат да засилят доставката на тежко въоръжение за сирийската опозиция. Това ще промени ли съотношението на силите?
- Едва ли. Оръжието на сирийската опозиция и преди се доставяше от американците. В резултат опозиционерите там са въоръжени не по-лошо от армията на Асад — поне така беше до момента, в който Русия започна да доставя на Сирия най-съвременните видове въоръжение.
Сирийската опозиция има и танкове, и далекобойна артилерия. Но когато във въздуха господства руската авиация, танковете и артилерията не са в състояние да решат нищо, защото могат да бъдат ликвидирани точно….след малко.
Американците не могат да доставят на сирийската опозиция съвременните системи за ПВО — например зенитно-ракетния комплекс MIM-104A Patriot. Защото това може да се разбере като пряко влизане на САЩ във войната, което Вашингтон не иска.
Щатите биха могли да доставят преносими зенитно-ракетни комплекси — например FIM-92 Stinger. Но такова оръжие е ефективно спрямо вертолетите, но не и срещу бомбардировъчната авиация.
Това означава, че комплексите FIM-92 Stinger не могат да променят кардинално ситуацията.
Затова САЩ и не се стремят да ги доставят.
Американците не без основание се опасяват, че тези комплекси могат да попаднат в ръцете на терористичните групировки, а не при тези, които САЩ уж контролират.
И тогава под удара на собствените им оръжия ще се окажат самите американски самолети.