Никой не съумя да предотврати трагедията в Ница, макар че в града бяха концентрирани допълнителни сили за сигурност.
Непосредствено след трагедията френските медии обърнаха внимание на някои странни съвпадения, провокирали интереса на конспиролозите.
Трагедията в Ница се случи буквално на същия ден, когато президентът Оланд заяви, че няма намерение да удължава режима на извънредно положение след 26 юли. Още на следващия ден обаче, определяйки нападението в Ница като терористичен акт, той обяви, че извънредното положение ще бъде удължено с шест месеца. По-късно пък стана ясно, че макар силите на реда да са били подготвени за възможно терористично нападение, на входа на пешеходната зона «Променад де Англез» не имало нито един (!) полицай. Председателят на регионалния съвет на Ница и кметът на града моментално обвиниха правителството в недопустима небрежност.
По-нататъшното развитие на събитията обаче, тръгна по очертаната по-горе схема. Веднага след като Ислямска държава пое отговорността за терора в Ница, властите призовава френското общество «да се мобилизира».
Знакова в това отношение бе реакцията на премиера Манюел Валс, който предупреди французите «тероризмът задълго ще бъде част от живота ни» и, че сме свидетели на «смяна на епохите». Валс, в частност, заяви, че:
«Срещу нас се води война, затова ще има и други нападения… Ще загинат и други хора. И това ще продължи дълго».
Впрочем, напоследък френският премиер се изявява като убеден привърженик и популяризатор на идеята за «войната на цивилизациите», която работи за създаването на образ на Франция като обсадена крепост.
Той например не спира да повтаря, че «оттук нататък, опасностите ни дебнат отвсякъде». След масовите убийства, тези думи се превърнаха в оправдание за новите мерки за милитаризиране на съзнанието на французите и разширяването на полицейския контрол над обществото.
Сред първите мерки в тази посока беше решението на президента Оланд да мобилизира 15 000 резервисти от армията, жандармерията и полицията, които да поемат охраната на масовите летни мероприятия във Франция. Да не забравяме впрочем, че в момента сигурността на французите е ангажимент на 53 хиляди полицаи, 36 хиляди жандармеристи и 10 хиляди военни.
Темата за тероризма беше в центъра на дискусиите на провелата се на 18 юли 2016 в Брюксел среща на външните министри на ЕС, където за първи път се появи и държавният секретар на САЩ Джон Кери.
Между другото, точно тогава в Израел се проведе конференция за съвременните предизвикателства пред разузнавателните служби, на която присъства координаторът на ЕС за борба с тероризма Жил де Кирхоф, призовал да бъде използван опитът на израелските специални служби в сферата на киберсигурността.
На 21 юли пък френският парламент прие закона за удължаване на извънредното положение с още шест месеца — до 26 януари 2017 и предвиждащ нови антитерористични мерки. В тази връзка, президентът Оланд побърза да увери, че «тези мерки в никакъв случай не поставят под съмнение правовата държава».
Много показателно обаче е, че точно същия ден френският парламент тихомълки взе решение по един не по-малко важен въпрос, приемайки окончателно новия трудов закон.
В отговор на изразеното от премиера Валс в Twitter удовлетворение от този факт, вицепрезидентът на опозиционния Национален фронт Флориан Филипо моментално реагира с предупреждението, че «уличните протести въобще не са приключили», а в синхрон с него ръководствата на френските синдикати обявиха, че през втората половина на септември отново ще призоват членовете си да демонстрират срещу правителството.
Доц. д-р Олга ЧЕТВЕРИКОВА*
* Преподавател в Московския държавен институт за международни отношения