Отношенията между САЩ и Саудитска Арабия на фона на приетия от конгреса законопроект са рисковани и заплетени, пише Пол Пилар за The National Interest.
Законопроектът «Правосъдието срещу спонсорите на тероризма», върху който президентът на САЩ Обама се опита да наложи вето, но който бе одобрен тази седмица от конгреса, дава право на роднините на жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 година да съдят Саудитска Арабия като страна, заподозряна в подкрепа на тероризма.
Американските власти с това си решение объркаха и световната общност, а и Ер-Рияд, а освен това навредиха на самите себе си. Давайки «зелена светлина» на съдебните искове срещу саудитите, конгресът прегази принципа на «суверенния имунитет» и създаде прецедент, на базата на който «действията на САЩ зад граница могат да станат предмет на международни съдебни процеси», — отбелязва журналистът.
На фона на предизборната надпревара американският конгрес не се изплаши да «обърне гръб» на Саудитска Арабия, макар да осъзнава, че законопроектът е лош и изисква преработка след изборите. Американските власти съвсем не биха искали да обидят Ер-Рияд, когато им продаваха танкове и друга техника и въоръжение, които саудитите използваха за военното си нахлуване в Йемен — нахлуване «крайно разрушително и необмислено», — посочва Пол Пилар.
В момента САЩ изпращат два крайно противоречиви сигнала за отношението си към Саудитска Арабия. И двата са в погрешна посока. Първо, преди да се разрешат съдебни искове срещу Ер-Рияд относно 11 септември не беше проведено нужното разследване. Второ, продажбата на оръжие на саудитите още повече свързва САЩ с «дестабилизиращите и неоправдани» действия, които извършват саудитите, пише журналистът.
Американските власти изгубиха реалистичния си поглед върху стратегическите въпроси за това, как следва да бъдат построени отношенията със Саудитска Арабия, която все ще се счита за «съюзник» на САЩ. В частност, Вашингтон трябва да обмисли плюсовете и минусите на тесните си връзки с Ер-Рияд. От една страна САЩ получават правото на военен достъп от Саудитска Арабия, а от друга страна Саудитска Арабия, влизайки в регионални конфликти, заставя и Вашингтон да се вмъква в дела, обречени на провал, се казва в статията.
Струва си да помним и това, че политическите и социални ценности на САЩ и Саудитска Арабия са принципно различни. По някои въпроси дори е трудно да си представим, че «съюзниците» са толкова различни един от друг. Иронията е дори в това, че САЩ постоянно изразяват тревогата си от разпространението на нормите на шириата, но изобщо не се смущават от близките връзки с режима, за който Коранът се счита за конституция и който не дава свобода на вероизповеданията, припомня Пилар.
Следва да се отчита и това, че сам по себе си саудитският режим е «анахронизъм» и не е известно как в близките години той може да се промени, се казва в статията. На фона на «арабските пролети» и постепенното влошаване на икономическата ситуация управляващата династия успява да удържи позициите, но всички семейни интриги на саудитите са засекретени за страничния наблюдател.
Експертите твърдят, че в Саудитска Арабия няма да има преврат, но в случай на смяна на властта най-вероятно новите лица начело на страната няма да бъдат благосклонни към САЩ.
Нещо повече, не е известно с какво ще завърши една подобна нестабилност и това е още една причина, поради която отношенията с Ер-Рияд си рисковани за САЩ, твърди авторът.
