The Nation: Въоръжените сили на САЩ нямат право да се наричат най-добрите в света

Въоръжените сили на САЩ са способни «са убиват и разрушават», но не и да постигат политически цели, затова те не могат да се нарекат най-добрите в света, пише The Nation.

Американские военнослужащие в транспортном самолете. Архивное фото

 

Президентът на САЩ Барак Обама по време на речта си тази година нарече американската войска «най-мощната бойна сила в историята». През 2001 година с аналогично изявление излезе Джоржд Буш-младши.

 

 

«За годините, които изминаха между тези два момента на високопарна риторика, САЩ взеха участие в девет конфликта…И ето какъв рекорд постави най-мощната бойна сила в историята на САЩ: нула победи, две поражения, седем завършиха «наравно», — отбелязва авторът на статията Ник Терс.

 

 

Той се позовава на «предизвикващите униние» данни, предоставени от Командването на специалните операции на САЩ (SOCOM). SOCOM са анализирали конфликтите с участието на САЩ за последните сто години, за много от които читателите, както отбелязва Терс, може би дори не са и знаели.

Според него, най-важният извод, който може да се направи от отчета на SOCOM, се състои в това, че много конфликти завинаги изчезват в т.нар. сива зона.. С това словосъчетание аналитикът описват състоянието между мира и войната.

Полковникът от армията на САЩ в оставка, професорът по история Андрю Басевич, коментирайки данните на SOCOM, обръща внимание, че макар такива политици, като Хилъри Клинтън, да говорят все едно САЩ притежават «най-великите въоръжени сили», те мълчат за това, което не е успял да постигне Вашингтон със своите нахлувания.

 

 

 «Ние показахме, че не можем да постигнем политически цели по убедителен начин и с приемливи средства. Това е установен факт», — счита Басевич.

«Ние можем да убиваме хора, можем да разрушаваме, но не постигаме поставените политически задачи», — добавя той.

 

 

Ирак е един от ярките примери. През 2003 година тогавашният министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд говори за целите, които Вашингтон преследва в Ирак: да се защитят американските граждани, да се унищожи оръжието за масово поразяване, да се освободи иракският народ.

 

Но оръжието за масово поразяване в резултат не успяха да го унищожат по «очевидна причина» — него там го нямаше, «освобождаването на иракския народ» доведе до смъртта на огромен брой негови представители, а що се отнася до защитата на американските граждани, то сега те се чувстват още по-уязвими пред тероризма, отколкото след терористичните актове от 11 септември, отбелязва авторът.

Петя Паликрушева