След няколко години позиционна война в Алепо и неговите околности през юни тази година правителствените сирийски войски и техните съюзници (шиитските части от Иран, Ливан и Афганистан, а също кюрдите) с подкрепата на руските ВКС успяха да прережат идващите от турската граница към града антиасадовски сили.
Алепо остана последната опора на терористичните групировки, затова битката за него може да се превърне в повратна точка в съдбата на Близкия Изток.
Именно тук става повече от очевидно, че става дума не просто за борба на войската на Асад със сирийските «въстаници», а за битка между двете коалиции: лидерът на едната от тях е САЩ, а лидерът на другата — антитерористичната — е Русия.
През ноември 2015 година при явното участие на инструктори от САЩ в Сирия бе свален руският Су-24. Този инцидент показа на света на чия страна е САЩ в Близкия Изток.
През февруари 2016 година, в периода на настъпление на сирийската армия в северната част на страната, американците успяха да натрапят примирие, с което прекъснаха настъплението и така съдействаха за засилването на получилите свежо дихание антиасадовски сили.
Могат да се дадат още десетки примери за явната и скрита подкрепа на Държавния департамент и Пентагона, действащи в региона на терористичните групировки. Тази подкрепа днес би била още по-явна и мащабна, ако не беше предизборната кампания в САЩ.
В контекста на тази кампания администрацията на действащия президент Барак Обама не е готова да поеме отговорността за последствията от активизираното участие на военните на САЩ в Сирия. Отбелязвам, че кандидатът за президент Доналд Тръмп открито обвини Барак Обама и Хилъри Клинтън в създаването на «Ислямска държава», което от своя страна е допълнителен сдържащ фактор за Държавния департамент и Пентагона.
В тези условия активизирането на американското участие в сирийската война се осъществява по две основни направления
Западът вижда врага не в терористите, а в Асад и Русия
Работата не се свежда само до това, че американските самолети често «по погрешка» хвърлят оръжие и боеприпаси на терористите, нито само в това, че «умерената опозиция» доброволно предава американското оръжие на джихадистите и преминава на страната на ИД.
Американските специални части и тяхното политическо прикритие действат и до днес по целия фронт на бойните действия чрез контролираните от тях терористични групировки в битката срещу сирийската армия и руските ВКС. Днес основен техен прицел е Алепо.
Маските наистина паднаха — едната част на Алепо вероятно е пълна със спецчасти от Запада.
