«Споразумението между САЩ и Русия за Сирия от 9 септември още от началото бе опорочено, — това отбелязва директорът на Изследователския център «Близък Изток-Кавказ» Станислав Тарасов.
«Споразумението между САЩ и Русия за Сирия от 9 септември още от началото бе опорочено, — това отбелязва директорът на Изследователския център «Близък Изток-Кавказ» Станислав Тарасов.
Ето какво казва още той по темата:
Русия се съгласи на секретен формат на примирието, а значителна част от детайлите на споразумението и до днес не са известни. Но веднага се разбра, че в сирийския конфликт са задействани не само САЩ и Русия — там воюват, освен всички останали, Иран и Турция. Без участието на тези две страни форматът на споразумението не се състоя.
Според британското издание Independent, непосредствената причина, че режимът за временното прекратяване на огъня не се запази, е ударът по конвоя на ООН с хуманитарната помощ. Припомням, че версията на Вашингтон е, че ударът върху автоколоната от 31 камиона близо до Алепо е бил нанесен от руски бойни самолети.
За това съобщиха, позовавайки се на правителството на САЩ, Reuters, CNN, New York Times и Wall Street Journal.
Всъщност, режимът на прекратяване на огъня бе нарушен два дена по-рано — когато САЩ с подкрепата на британските дронове, нанесоха удар по сирийска военна база, в резултат на което загинаха 62 военнослужещи и над 100 военни бяха ранени.
САЩ с прискърбие съобщиха, че това е «грешка», а също споменаха за участието в акцията на Великобритания. Дотогава тя си мълчеше по въпроса за участието. Британия от своя страна не даде нито дума обяснения или извинения по въпроса. Колко типично.
Това доказва, че в ситуацията активно се е намесила трета сила. Най-вероятно това е Пентагонът, кой е решил да обяви, че не е съгласен с работата на американската дипломация.
Независимо от дипломатическите битки в Съвета за сигурност към ООН, САЩ не дадоха убедителни доказателства, че хуманитарния конвой е атакуван от руски самолети, както и за това, че сирийските правителствени сили са бомбардирали хуманитарния конвой.
Всъщност, защо да го бомбардират този прословут конвой? С какъв мотив?!
Всичко това ни заставя да се мисли за наличието на трета сила. Тя се проявява в това, че дори хуманитарният конвой на ООН е съставна част от военния разчет. Неприятно е да се признае, но това е истината. Обсадата е опит да се въздейства върху хората с помощта на глада до тяхното пълно подчинение — гладът също е оръдие на войната, както и бомбардировките. Да, това е примитивно и бездушно, но това е същността на войната. Непримитивна и духовно извисена война няма.
Съюзниците на САЩ все по-гръмко изразяват недоволството си от политиката на Вашингтон. В частност, президентът на Турция Ердоган заяви, че е престанал да има доверие на САЩ. Секретните договорки от 9 септември, подписани в Женева в резултат на срещата между Лавров и Джон Кери, не добавиха доверие към американците.
Едва на 22 септември САЩ се съгласиха да публикуват един от петте секретни документа за Сирия, подписани на 9 септември.
Документът под името «Намаляване на насилието, възстановяване достъпа и създаването на съвместен център» бе публикуван от Associated Press.
Да, в него става дума за прекратяване на атаките с използването на каквото и да е оръжие — това включва и въздушните бомбардировки, и ракетите, и гранатометите, и противотанковите управляеми ракети. Документът предполага отказ от завладяване или стремеж да се завладее територията на други страни, предоставяне на достъп на хуманитарните организации до всички зони.
Но много голяма част от споразумението и до днес си остава зад кадър. Излиза, че американците избирателно и целенасочено публикуват само част от всички документи.
Истинската причина за разнопосочните действия на САЩ е в това, че Барак Обама завършва втория си мандат на президент.
Именно затова е трудно да се започнат сериозни споразумения с настоящата американска администрация. На новия президент на САЩ ще му се наложи да преразгледа сирийската политика.
Конфликтът в Сирия се оказа твърде сложен и многослоен. За да бъде решен, трябва не просто да се пише, но да се работи реално. В частност, да се направи категорично разделение между сирийската опозиция и радикалните джихадистки групировки.
Между другото, да се разделят противоборстващите страни в Сирия е много сложно. Доказателство за това е списъкът с групировки, които САЩ и Русия считат за терористични. В голямата си част присъстващите в двата списъка не си съвпадат.
Всичко това доказва, че събитията в Сирия демонстрират неспособността на световната дипломация — по различи причини — обективно да се диагностицира ситуацията, а и да се намери изход от кризисното положение. А от това следват твърде песимистични прогнози за развитието на ситуацията в Сирия.
Сирийският огън се разпали.
По-вероятно е огънят да се разгори и на други места….
